ГРАПАВ ЕЗИК

Един мъж с кротък поглед каза на алпинистите Младенови, че върху балкона на 13-ия етаж на блок № 47 е написано с черна боя: „Езикът на Пепа е грапав”. Помоли ги да се спуснат от покрива със своите специални въжета и да го замажат с бяла боя. Бил купил цяла кофа от нея. Имал и вносна четка.
- Защо допуснахте така да ви надраскат балкона? – попитаха го Жана и Христо Младенови.
- Аз не живея в този блок – отвърна мъжът с кроткия поглед. – Аз живея на улица „Пет войводи” в единствената оцеляла къща. Всички останали ги сринаха и вдигнаха панелени блокове. Тази Пепа … с грапавия език ми е племенница. За мен тя е един светъл ангел, на когото са отвинтили крилете, за да живее постоянно тук, на земята. Майка й е модел в Художествената академия. Всеки ден студентите я рисуват с увиснали гърди и отпуснат корем. Понеже се съблича час по час, тя свикна да ходи чисто гола. Само с един пеньоар, който поради небрежност от нейна страна често се разтваря. Тази разпусната жена непрекъснато повтаряше на Пепа, че по наследство ще стане „провиснала” като нея и я подтикваше да печели колкото се може повече сега от младото си тяло. И я насочваше да отиде в стрийптийз бара в партера на блок № 47. Или да се снима за списание „Плейбой”. Пепа обаче не искаше да прекрачи в бара, нито да застане гола пред фотографите.
Единственото нещо, което вършеше, е да реши перуките на оплешивяващите баби реститутки във фризьорския салон на блок № 52. Глупава и скучна професия – като упорит пърхот, - но благородното момиче предпочете с това да се занимава вместо да развратничи. За съжаление поради малкото пари, които изкарваше, Пепа беше принудена да яде евтини храни и венците в устата й започнаха да се смаляват и да оголват зъбите. Езикът й загуби вкусовите си способности и стана грапав и блед. Стигна се до там, че племенницата ми вече не можеше да изговаря правилно буквите „с” и „ш” и захвана да свисти.
Историята, която ви разказвам, се ожесточи на 23 април 2005 година, когато хирургът Павлов захвърли скалпела, напусна Първа градска болница и се записа на курсове за бармани. Сигурно е натрупал доста пари и опит, защото след две години превърна партера на блок № 47 в стрийптийз бар. За мен той е един гладко обръснат, отвратителен човек, който си позволява да пърди от радост в компания. Този гадняр подмамил красивата ми племенница да работи при него с думите: „ Ела да правиш интимните прически на моите стрийптизьорки и да им решиш оранжевите и лилавите перуки - ще ти давам по петстотин лева месечно.” Пепа опипала засъханалата кръв, която била избила от венците върху устните й, навела глава и се съгласила.
Бившият хирург обаче бил замислил да я използва като „Мис Фърст” – така той неправилно, поради лошо познаване на английския език, наричал момичето, което наелектризирало в началото на програмата публиката чрез прозрачното си облекло. Той дори възнамерявал да подложи Пепа на оня тест, който прилагал към кандидатките за стрийптизьорки. Тестът се състоял в това – да накара момичетата да се съблекат голи и да легнат в кревата. Онази, която се изпружи в леглото с отворени крака, ставала за целта. Тя по природа била безсрамна. Останалите Павлов вписвал в графата комплексарки и ги пращал да чистят тоалетната. Пепа не пожелала да се подложи на този тест и продължила да работи като коафьорка.
За да я сломи чрез компромат Павлов платил на наркоманите Дидо Зурлата и Янко Рапъра да изпишат онзи надпис.
- Но какво обидно има в думите „грапав език”? – попитаха алпинистите.
- В стрийптийз бара се шири мнението, че жените с твърди и грапави езици остъргват мъжете до сладострастна болка при любовната игра. И поради това контактите с тях се заплащат двойно. Докато за разсъбличащите се момичета в партера на блок № 47 това е вид реклама, която повдига цената им, то за Пепа е обида и подигравка. От притеснение на моята племенница започна да й окапва косата и тя взе да ходи с перука. Превърна се в дефектно момиче, за което не пожела да се ожени дори Камен Водоноската – оня шофьор от деветия етаж, който мие с цистерна улиците. За да не се съсипва повече момичето ви моля да изличите надписа от балкона на 13-ия етаж. Никак няма да ви е трудно, защото сте алпинисти.
- От къде знаете, че сме алпинисти? – попитаха Жана и Христо.
- Видях ви снимката във вестника и прочетох, че се готвите да изкачите Монт Еверест. Избелването на надписа ще бъде шега работа за вас – няма да представлява никаква трудност. А за съгласието ви ще ви платя. Парите няма да са излишни за предстоящата ви експедиция.
Жана и Христо се спогледаха.
- Ще го направим утре – отвърна Жана. – не само заради парите, но и заради бъдещето на момичето.
На следващия ден двамата се изкачиха на покрива на блок № 47 и прикачиха скобите, на които завързаха въжетата. Жана и Христо се спуснаха и замазаха с бяла боя надписа от балкона на 13-ия етаж. В момента, когато махнаха с ръка на чакащия ги долу мъж с кротък поглед, че всичко е окей, въжетата се разклатиха. Те усетиха, че нещо не е наред и започнаха бързо да се спускат надолу. По едно време кордите се откачиха и двамата се опитаха да се заловят за някои от балконите. Така, прехвърляйки се от балкон на балкон, двамата обезсилени лупнаха в цветната леха пред блока и се сгърчиха от болка.
Две линейки ги откараха в „Пирогов”, а полицията привика мъжа с кроткия поглед на разпит. Той каза, че цялото покушение вероятно е дело на бившия хирург Павлов, който несъмнено отново е платил на наркоманите, за да извършат злодеянието.
След близо година време чичото на ангела с отвинтените крила – Пепа – видя Жана и Христо Младенови да се разхождат в инвалидни колички.
- Съжалявам, че съсипах мечтата ви да покорите най-високия връх на Земята – каза той и кой знае защо им се поклони дълбоко.
- Сега мисълта ни не е свързана с Хималаите – отвърна Жана примирено, - а с въпроса как ще прибираме у дома си след игра в квартала нашия малък син. Ще се запилее някъде и може да се изгуби в тъмнината. Твърде вероятно е от страх да започне да заеква. Но ние пък не искаме да го държим вързан до нас, защото ще убием желанието му да обикаля из света и да покорява върхове. С мъжа ми имаме голям мерак да го направим алпинист и когато се качи на Монт Еверест, да остави там нашите снимки.
- Не се притеснявайте за това – каза мъжът с кроткия поглед. - Аз знам решение на този проблем. Дълги години бях дресьор в цирка и още гледам вкъщи различни опитомени животни. Ще ви подаря кучето Буцефал и папагала Аро. Аро ще стъпи върху гърба на Буцефал и двамата вечер ще обикалят комплекса и папагалът ще повтаря: „Жорко, връщай се! Жорко, връщай се!”
След седмица двете животни започнаха да обикалят между блоковете и да търсят къде се е заиграл малкият син на алпинистите Младенови. В един момент ги видя бившият хирург Павлов и каза на пенсионирания дресьор да му ги отстъпва вечер срещу два лева. Буцефал и Аро щели да обикалят между масите в бара и да подвикват на мъжете: „Уиски си пийни и от пилона не сваляй очи!”
- Толкова много думи нито един папагал в света не може да запамети – каза мъжът с кроткия поглед.
- Ако не научиш твоя шарен парцал да подвиква така, ще го гръмна! – закани се Павлов.
Вместо папагала обаче някой гръмна него. На гроба му се събраха доста хора, но никой не пожела да каже добро слово за него. Накрая свещеникът все пак кандърдиса бръснаря от блок № 52 да каже нещо хубаво за покойника. Бръснарят се изкашля и рече:
- Господин Павлов имаше много гладка кожа, която лесно се бръснеше.
След това бързо спуснаха ковчега в гроба.