неделя, 15 януари 2012 г.

РАЗДРУСВАЙ ЖИВОТА

Геро Кроткия имаше златен пръстен с дълбоко врязан надпис от вътрешната му страна: „За нищо не се ядосвай! Струма”. В случая Струма не беше име на река, а на жена му. Тя поръчала този пръстен в ателието на арменеца Папазян, когато станала годеница на Геро. Справедливо е да отбележим, че не го измислила сама, а го е чула от учителя си по история, който го бил изровил от една прашна книга. В нея пишело, че Савската царица подарила на цар Соломон пръстен с такъв надпис. Винаги, когато нервите започвали да тресат владетеля на Израил, той захващал да си върти пръстена и така утаявал гнева си.
Преди да подхванем историята на Геро Кроткия, нека кажем още няколко думи за съпругата му. Струма била от голям овощарски род, който отглеждал ябълки в полетата край река Струма. Поради това от малка била приучена да черпи мъдрост не само от хората, но и от природата. Още по времето, когато четяла „Отнесени от вихъра”, тя осъзнала, че ашладисването променя плодовитостта на растенията така, както насочените думи обръщат душата на човека. Следователно, ако една девойка се омъжи за сприхав и прибързан младеж, тя може с настойчивите си приказки да го промени както пожелае. Проумяла още, че ако едно дърво бъде варосано, то ще прогони армията от паразити, които го полазват. По същия начин – с хладно поведение - една умна домакиня може да уварди къщата си от всевъзможни клюкари, ласкатели и подлеци. Знаела още, че не множеството, а качеството обуславя богатството в битието. Този урок научила от баща си, който, щом дръвчетата започвали да се отрупват с плод, вдигал стълбата и с дълъг прът обрулвал повечето от ябълките в клоните. Оставял само двайсет-трийсет, които след наливането им със слънчев сок, изкарвал на пазара. Съседите му го облажавали за тези плодове, които конкурирали техните. За съжаление те още не били достигнали до мисълта, че е по-добре да се съсредоточиш върху няколко важни и ценни неща, отколкото да се пилееш по сюрия нефелни и съмнителни продукти.
Но да не се отплесваме повече и да се върнем към Геро Кроткия. На него пък приятелите му завиждаха, че е попаднал на такава късметлийка, към която и природата, и женската хубост са еднакво щедри. И с право му завиждаха защото, преди да се ожени, Геро не беше нито толкова разумен, нито толкова сговорчив. По-скоро беше кавгаджия и постоянно го избиваше на бой. Той обичаше да казва: „За да усетиш живота, трябва да го раздрусваш!” Държеше се доста нафукано без да знае, че тези думи вече са били изречени от френския писател Стендал доста години преди той да се роди. Ашладисан от жена си, Геро с течение на годините се кротна и от Герасим Герасимов се превърна в Геро Кроткия.
Когато набра точки за пенсия, той взе най-едрата ябълка и отиде при касиерката на фирмата, в която работеше, за да си извади важните документи УП2 и УП3. Завъртя пръстена на ръката си, смутено попипа лицето си и натисна вратата на офиса.
Касиерката беше с гръб към него и говореше по телефона:
- Изхвърли старата си булчинска рокля на боклука и я запали с една клечка кибрит, защото с нея не ти провървя в живота! Аз ще ти купя нова, с по-голямо деколте, понеже гърдите ти се уедриха съблазнително след раждането на близнаците. Дължината на роклята ти обаче ще бъде под коленете, за да прикрива кривите ти крака, които нито един мъж не можа да изправи! Не, не се подигравам, а само отчитам реалните факти! Воалът ти ще бъде достатъчно дълъг, за да го придържат момчетата от първия ти брак. Не ме прекъсвай, а ме слушай! Престани да бръщолевиш, защото многото приказки ти изядоха главата и поради това сега си на това дередже! Но да продължа – двете близначета ще бъдат натъкмени в бели фракове. Как защо? Ами защото това сега е много модерно. Ще стане сватба за чудо и приказ! Вярвай ми!
Геро Кроткия слушаше наставленията към бъдещата булка опрян на високата два метра желязна каса, в чиято врата стърчеше голям ключ. Ябълката нетърпеливо издуваше десния джоб на сакото му.
- Намерила съм ти и кумове – продължи да говори касиерката. – Едва ли ще се сетиш кои са? Не, не позна! Кумове ще ти бъдат шефът на фирмата и жена му. Как така ще ми откаже? Ами че аз го държа в ръцете си. Знам му всичките далавери и само една моя дума може да го вкара за десет години в затвора. Не, не съм жестока! Просто живеем в такова време – ако ти не ме изядеш, аз ще те излапам заедно с обувките! Така е, миличка. Хайде, стига толкова сме приказвали. Ще ти се обадя по-късно.
Касиерката захлупи слушалката върху телефонния апарат и се обърна към Геро:
- Ти пък за какво си се домъкнал? Днес не давам пари!
- Не искам пари – отвърна Кроткия и сложи ябълката върху бюрото й. – Трябват ми УП2 и УП3. Без тях не мога да се пенсионирам.
Жената отхапа от ябълката, после се захили и отвърна с пълна уста:
- Бръкни се за хиляда лева и още на момента ще имаш УП-тата.
- Но от къде да извадя толкова пари?
- Това е твой проблем. Мене въобще не ме интересува! На тебе ти трябват тапиите за пенсия, а на мене са ми необходими едри банкноти, за да купя булчинска рокля на дъщеря ми. Виждаш, че и аз не съм в по-малка нужда от тебе. От първия си брак тя има две близначета, но баща им се отказа от тях, след като се оказа, че не са от него. Заряза ги полугладни и полуоблечени...
- И сега аз ще трябва да плащам заради греховете на дъщеря ти ли? – избухна Геро Кроткия, но се усети, че си е изтървал нервите и започна да върти пръстена със Соломоновия надпис.
- Виж какво – повиши глас касиерката. – Знаеш, че още от социалистическо време имаше такава приказка: „Ден на касиерката.” Цял месец ние, касиерките, бяхме безлични същества, живеехме без капка уважение. Дори портиерите ни подминаваха като надгробни паметници, но щом настъпеше време за заплатите, тогава се превръщахме в царици за един ден. Когато ни дойдеше кефът, тогава започвахме изплащането на сумите. На когото искахме – на него най-напред брояхме мангизите. Сега е моят Ден на касиерката. Ако не ми снесеш една хилядарка, няма цяла година да видиш нито УП2, нито УП3. Ще се въртиш като гладна муха. А сега се измитай от тука!
В този момент откъм улицата се чу страхотен взрив.
- Олеле! – извика майката на повторната булка и се хвана за главата. – Взриваха колата на Големия бос.
Когато паникьосаната изнудвачка се надвеси на прозореца, за да огледа произшествието, Геро Кроткия издърпа ключа от затворената врата на касата и бързо се измъкна от офиса. Касиерката се хвърли към телефона, набра номера на шефа си на един дъх изрече:
- Гръмнаха колата ти! Цъфнала е като настъпена жаба!
- Кой може да е поставил взрива? – попита недоумяващо мъжът.
- Сигурно е оня, дето вчера се представи за човек на Жеко Шуплата. Каза, че му дължиш 30 000 евро и бил дошъл да ги прибере. Пратих го да върви на майната си!
- Защо не си ме информирала за този тип?
- Защото през ден идват такива навлеци да ме смучат за пари и ако взема да ти докладвам за всеки от тях, ще ти побелее главата.
- В случай че този мъж дойде втори път – дай му парите. Инак следващия път ще хвръкна докато спя!
Касиерката погледна към бронираната каса, зяпна от учудване и със заекване рече:
- Как да му дам парите, като ключът от сейфа с документите и валутата е изчезнал!
- Как така ще изчезне? – изкрещя шефът в слушалката. – Ти си го смотала някъде. Откакто ми знаеш спатиите, непрекъснато ме блъфираш! Ако до половин час не отвориш касата, взимай си партакешите и изчезвай!
- Преди да изчезна, ще отида в полицията и ще разкажа за всичките ти афери!
- Аз пък ти казвам, че преди да прекрачиш прага на районното управление, ще заприличаш на моето беемве!
Касиерката се тръшна бясна на стола, после скочи на прозореца, огледа улицата и извика:
- Геро, върни се! Твоите УП2 и УП3 са готови! Дай ми ключа от касата!
Обаче от Кроткия нямаше и следа. Сякаш беше пропаднал вдън земята. Когато се прибра при своята мъдра Струма, той я завари да номерира едрите ябълки, които щеше да занесе на Женския пазар. След като го изслуша, жена му каза:
- В живота ни неочакваното се случва по-често от очакваното. Човек обмисля сто възможности, а изневиделица върху главата му се тръшва сто и първата. И той сащисан се чуди как да се отърве от нея. Но ти не се ядосвай! Предлагам ти да върнеш ключа още утре срещу двата документа.
На следващата сутрин Геро отново отиде в касата, но вратата беше заключена. Бодигардът от пропуска му обясни, че шефът е уволнил касиерката. Кроткия започна припряно да върти пръстена си, после се успокои, размисли и се запъти към дома на Големия бос. Завари го пребледнял да пие с треперещи ръце чаша уиски. Бъдещият пенсионер му разказа за кавгата си с касиерката и чистосърдечно си призна, че в момент на гняв е отмъкнал ключа на сейфа.
- Добре, че ми го носиш – въздъхна босът. – Бях решил с електрожен да режа касата, но от горещината не се знае колко документа и пари ще се съсипят.
- В момента не нося ключа – отвърна Герасим Герасимов. – Ще ти го дам след като подпишеш моите УП2 и УП3.
- Да ти имам проблемите! – възкликна шефът и пренебрежително, без да се контролира, се изплю върху килима. – Двамата с тебе живеем в две различни Българии. Ти си кротуваш в ъгъла, а аз съм се напъхал в центъра на дивотията!
В този момент, без почукване, вратата се отвори и се появи един огромен мъж, който каза, че търпението на Жеко Шуплата се е изчерпало и че му е писнало от безкрайните шикалкавения. И още: че е време да се сложи край на всичко това. После енергично извади пистолет и го насочи към Големия бос. Натисна спусъка, но изстрел не се чу. Засечка! Тогава Големия бос мигновено измъкна своя валтер и гръмна килъра в челото. Простреляният мъж се свлече като изтърван чувал с картофи.
Шефът прибра пистолета си, изтри потта от лицето си, и каза на Кроткия:
- Ти ще ми бъдеш основния свидетел!
- Ще влезна в съда след като ми подпечатиш моите УП2 и УП3 – отвърна Герасим. – Искам да проживея старините си спокойно.
- Няма проблем – каза шефът. – Но ако случайно ме окошарят, ще прехвърля на твое име част от капитала си. Да има с какво да ме захранваш, докато съм в пандиза – засмя се той. – След това ще започна нов бизнес.
- Не желая никакви твои пари да укривам! – избухна Геро Кроткия.
- Тези пари ще останат завинаги твои, ако отидеш с наивната си физиономия при Жеко Шуплата и го ликвидираш. Едва ли някой ще се усъмни в тебе.
- Не искам никого да гърмя! – тросна се Герасим.
- Тогава ще намеря друг подходящ човек – изръмжа шефът. – Светът е пълен с гладни хора, готови да убият майка си и баща си за сто лева. А сега искам да кажеш на полицията, че съм застрелял тоя тип в момент на самоотбрана.
- Ще кажа истината – вдигна рамене кандидатът за пенсия. – Защото върху истината се крепи светът!
- Говориш ми като поп в черква – разсмя се босът и набра телефона на полицията.
Геро се обърна с гръб към трупа и се загледа през прозореца към улицата. По нея щъкаха умърлушени мъже и жени.
- Колко много примирен народ! – измърмори Герасим Герасимов. – И никой не се опитва да раздруса тоя живот!
Големия бос не го чу, защото се беше навел да претърсва джобовете на убития килър. Геро Кроткия реши да разтърка пръстена си, но се отказа. Свали го и го пъхна в джоба.

Няма коментари:

Публикуване на коментар