УЛИЦАТА НА РАЗСЪБЛЕЧЕНИТЕ ЖЕНИ

Червената светлина на светофара беше събрала в малка група десетина момичета с къси поли и блузи с дълбоки деколтета, за да ги разпръсне при зеления сигнал като празничен фойерверк в чест на първия топъл пролетен ден. В центъра на този бъдещ фойерверк бяха попаднали един костюмиран мъж с побелели вежди и една изрусена жена.
- Хайде да изпием по едно разхладително питие в отсрещното кафене! – предложи господинът на дамата. - Не сме се виждали от абитуриентската вечер.
- Добре! – съгласи се тя и се усмихна: - Ако не ме беше заговорил, нямаше да те позная. А беше време, когато седяхме на един чин и танцувахме до полуда рокендрол. – И като въздъхна, продължи: - Толкова вода изтече оттогава, толкова неща се промениха!
- Така е, - съгласи се мъжът с побелелите вежди, - но като гледам девойките около нас си мисля, че единственото нещо, което не се е променило, е правилото: „За да привлечеш максимум внимание, трябва да облечеш минимум дрехи!”
Изрусената жена се люшна от смях и леко го докосна по рамото:
- Аз бих го казала по друг начин: „Когато момичето се съблича, разумът на момчето в земята изтича!”
- Съгласен съм! – отвърна човекът с разхлабената вратовръзка и като прихвана някогашната си съученичка за лакътя, двамата тръгнаха да пресичат улицата.
Чак когато влезнаха в кафенето и се разположиха на една маса до витрината, той продължи:
- За да се предпазят от „изтичане на разума”, сериозните фирми по света забраняват на своите служителки да се обличат провокативно. Оскъдната дреха стимулира фантазията на клиента да дорисува всичко онова, което е покрито от текстила и по този начин се замъглява целта на посещението му. Но аз съм против крайните моралисти и пуритани – сякаш за свое оправдание допълни мъжът.
Сервитьорът сложи пред тях две чаши с уиски, към които добави и купичка с лед. Двамата се чукнаха за добра среща, отпиха по глътка и жената каза:
- Разбирам, че имаш някаква фирма, но вместо да говорим за нас, ние обсъждаме другите. А толкова години не сме се срещали. Ти беше палав и напорист, а сега си се превърнал в мърморещ бизнесмен, увличащ се в критики и коментарии.
Човекът с побелелите вежди се размърда и предложи цигара на госпожата. Тя дръпна веднъж-два пъти от нея, колкото да задържи огънчето, после издуха дима към витрината и се усмихна:
- Щом не искаш да приказваме за нас, нека говорим за другите, за младите хора от улицата… Понеже завърших психология, ще ти кажа, че обезличените от дрехи твои служителки, след приключване на работния ден се стремят да се превърнат в център на внимание. Един мой професор казваше, че потиснатото либидо след залез слънце се превръща в еротичен наркотик, който се стреми да бъде консумиран. Обаче до консумацията трябва да мине време, което се запълва с флирт. Този флирт е необходим на младото момиче, за да напомпа още повече самочувствието си на личност, която притежава способността да възхищава, зашеметява, изкушава. В случай че не открие партньор, достоен да се възползва от наркотика й, тя връща в дома си своите нереализирани намерения, които тинясват като неподарен букет във вазата на скучната нощ.
Мъжът с побелелите вежди се прокашля и отвърна с леко назидателен тон:
- Но играта на флиртови провокации не може да продължи безкрайно. Разпалените мераци на плейбойте и мачовците от компанията, а също и на пъпчивите тинейджъри, които не желаят да ги смятат за леваци, могат да излезнат из коловоза на доброто възпитание и да се стигне дори до намеса на полицията. Затова госпожиците, които започват закачливите си игри, следвайки стъпките на богините-изкусителки: Ищар от Вавилон, Афродита от Елада, Венера от Рим и Лада от славянския свят, трябва да знаят, че лесно могат да се сдобият с обидни прозвища като „развратница”, „мръсница”, дори „курва”. Такива шавливи дами се възприемат от мъжете като емаципантки, които искат не само да се изравнят с тях, но и да ги задминат, надсмивайки им се. Вярно, че според сексолозите на „пощурелите” дами не бива да им се търсят кусури, тъй като така ги е програмирала природата, но всъщност по-голямата част от тях са най-обикновени хитруши, които се опитват да съчетаят сексуалното удоволствие с практическата полза. Техните очи търсят не само атлетичните мускули на мъжете, но и дебелите им портфейли. За какви вродени мераци може да става дума? Докато малкият процент родени развратници преследват единствената цел – физическото си удоволствие, то използвачките съвсем трезво очакват момента, в който ще щипнат парите на кавалера си. Мръсницата обича да подсказва на своя превъзбуден Казанова, че всеки момент ще се срине в ръцете му като обсадена крепост, а пресметливата келепирджийка му внушава, че най-прекият път към тялото й е луксозната вечеря в скъп ресторант, екскурзия до екзотична чужбина, скъпи бижута и маркови дрехи. Докато развратницата прилага хватки от играта на котка и мишка, защото инстинктивно усеща, че природата е заложила в мъжа ролята на ловец, то използвачката залага на угодничеството и ласкателството, тъй като е разбрала, че синовете на Адам преди да бъдат сексуални са просто суетни.
Изрусената съученичка погледна през витрината щъкащите по улицата момичета и въздъхна:
- Може би е така от твоята гледна точка, но в действителност всяка майка съветва дъщеря си да не хлътва дълбоко по приятеля си, защото може да се превърне в кукла на конци. Ако девойката е с по-мек характер, с по-фино възпитание или пък има по-крехко здраве, тя не може да си позволи да играе ролята нито на „мръсница”, нито на „използвачка”. За щастие не всички представители на силния пол си падат по „фаталните” жени. Всъщност болшинството от мъжете дълбоко в себе си искат да видят в нас съпругата и майката на децата им. Търсят домакинята, къщовницата, стопанката. Търсят спокойствието и уюта, които външният свят не им предлага.
Думите й бяха заглушени от нахлулата в кафенето голяма група от момичета и момчета. Всяко от тях беше пъхнало в ушите си слушалки и подрипваше в такта на избраната от него музика. След като се настаниха край масите, те започнаха да се препират за някаква песен на Мадона.
Изрусената жена и мъжът с побелелите вежди се спогледаха и станаха. Това не беше техният свят. На светофара се разделиха и се запътиха в различни посоки.