РАНЧА

Толкова се изморих от дългия път, че не мога дори да раздвижа бръчките по лицето си, за да изпадне от тях прахта. Навеждам се над кладенеца, за да изтегля вода и да се измия. Пресъхнал е, а някога е служил не само за разхлада, но и за огледало. Момите се оглеждали във водата му преди да се хванат на хорото. Искали да се уверят, че са достатъчно красиви, за да се уловят на танца.
Грозноватите седели встрани и одумвали хубавиците. Когато ги питали защо не се прикачат към играчите, те си натискали носовете, за да протекат няколко капки кръв и чрез тях се оправдавали, че са обезсилени и нямат енергия да рипат. Любопитните, които задавали въпроса, не настоявали за друг отговор, защото се досещали за истината. Грозноватите допирали глави и продължавали да оглеждат и одумват хубавиците. Бърборенето им се усилвало и понеже било препълнено със злоба, се превръщало в дрезгавост, която прераствала в неприятен шум. Тогава дядо ми, на когото съм кръстен, спирал хорото и казвал:
- Млъкнете, защото шумът е любимата музика на дявола! Поне докато се веселим, нямаме нужда от него! Нека да върви прокуден из нивите ни и озлобен да боде по тях бурени. Когато се наиграем, ще минем вкупом по чернозема и ще изтръгнем с ръце проклетите му бодливи цветя. После ще ги дадем на конете, за да получат двойна, дяволска сила, когато ги впрегнем към претоварените коли.
В един неделен ден Джубрил Куция натъпкал жребеца си с такива дяволски бурени и откраднал Ранча, сестрата на Станойко Кларнета. Този Джубрил окуцял по време на раждането си. Казват, че неговият брат близнак се бил уловил за крака му, за да се появи по-бързо на белия свят. Джубрил обаче го ритнал гневно в лицето и брат му така силно го захапал, че му откъснал пръстите. Поради това на мястото на пръстите си Джубрил имал зъби, които ковачът на селото изтеглил с най-дребните си клещи, преди да навърши пълнолетие. За да избегне подигравките на съселяните си, Куция се преселил в Бохова. Вероятно има нещо истинско в тази история, защото близнакът на Джубрил живее в Слишковци, няма зъби и мели храната си с една желязна мелачка, която си купил от град Трън.
Поради недъга си, окуцелият мъж бил безкрайно озлобен на всички хора и на всички светци в черквата. Той целият се разтърсвал от криволичене, докато стигне до яхъра, за да обязди коня си. А когато орел нивите си браздите приличали на отпусната струна на гъдулка. Походката му се поправяла единствено, когато се запътвал към Ерма, за да гледа как по здрач момите се къпели в реката.
Когато се прибирал у дома, цяла нощ дялкал от дърво женска фигура и с нея лягал призори в кревата. Щом й се насител, я разцепвал с брадвата между краката и я хвърлял в печката.
Единствената жена от бяла плът, която се съгласила да му стане невеста, била Ранча, сестрата на Станойко Кларнета. Тя била една от ония, които притискали до кръв носовете си, за да се оправдаят, че не се хващат на хорото. Освен че била с изпито лице, тя била плоска като ония цепеници, от които Джубрил Куция си издялквал жена за една нощ.
Особеното в нея били очите – жълти, защото били попили много слънце по време на жътвата. Самата тя излъчвала скрито ухание на градински цветя, но никой не предполагал това, защото никой не желаел да се доближи до грозна жена, нито пък да я помирише от една крачка разстояние.
В деня на кражбата Станойко Кларнета надувал до спукване свирката, а дядо ми водил хорото и веел трицветен байрак. Нямало вятър, който да развее трикольора, затова подвикнал на Станойко да свири още по-игриво, та да се опъне и да заплющи знамето. Кларнета обаче се бил зазяпал в хубавата Дана, която с периферното си зрение наблюдавала мъжете – дали забелязват божествения й профил. Именно в този момент долетял Джубрил Куция и метнал върху пръхтящия си кон Ранча. От кларнета на Станойко излязло едно протяжно “а-а-а”.
Жребецът на крадеца така рипнал и хукнал, че дори два пъти да го стреля една и съща мълния, пак не би го улучила. От косата на Ранча паднало малко пъстро цвете и грозноватите моми се скарали коя да го вземе, защото имало поверие, че у която остане цветето, тя ще бъде следващата крадена жена. Накрая цветето останало у дребничката Мона, която веднага започнала да си облизва устните, за да изглежда по-съблазнителна.
- Как може да крадат мома край моето хоро! – разгневил се дядо ми и двете му вежди се събрали в едно крило, което било готово всеки момент да се размаха и да литне подир думите му.
- Станко, - извикал Станойко Кларнета – да яхаме по-бързо конете и да догоним крадеца. Ще му съсека кирливите ръце, за да няма с какво да прогонва нахалните мухи, които кацат по лайняното му лице!
Рипнали двамата връз жребците си и подгонили Джубрил Куция и Ранча. По средата на пътя към Бохова Станойко рекъл:
- Станко, не яздиме ли прекалено бързо? Току виж, че сме ги настигнали! Ако върна сестра си у дома, не знам дали втори път някой ще се реши да я краде?
- Може да е грозновата, но когато си втъкне роза в косата и се усмихне, се преобръща в съвсем друга жена! – отвърнал дядо ми и продължил бясно да язди.
- Аз пък ще ти кажа, че една мома е харесвана не толкова, когато е с роза в косата, но когато остане без дрехи. А какво представлява Ранча без дрехи? Ако пуснеш едно гълъбово перо от главата й то няма върху каква извивка на тялото й да кацне – нито отпред, нито отзад – защото е плоска като дъска.
Замислил се дядо ми върху тези думи и намалил ездата. Все пак стигнали до дворната порта на Джубрил. Побутнали я, а Куция, щом ги зърнал, захванал да стреля от чардака с две пушки едновременно.
- Тоя човек е съвсем пощръклял – изругал Станойко. – Я да го оставим на мира и да си вървим. Не съм чувал толкова да гърмят за хубава мома, а виж какво става заради нашата Ранча!
Дядо ми не го чул, защото триел с ръка разкървавената си буза. Един куршум го бил забърсал в суматохата.
- Да тръгваме, Станко, докато хорото ни не е останало без хороводец! – подканил го отново Станойко.
- Ако си бях взел пистолета щях да му кажа на този ахмак как се гърми на месо! – изръмжал дядо ми и махнал с окървавената си ръка.
На връщане яздил без да продума нито една дума. Спрял се чак при трибагреника, който забил край мегдана преди да яхне коня си. Сторило му се, че знамето се било раззеленило. За най-голямо негово учудване напролет то се разлистило и взело да дава плодове – бели зелени и червени. Всъщност това не било знамето, а съседно дърво. Трикольорът бил отнесен като небесно признание за плодотворна дейност от един пенсиониран овощар, който обикалял Западна България и ашладисвал дървета с най-различни калеми от Източна България. По този начин старецът вярвал, че оставя следа след себе си в природата, която ще бъде забелязана и оцененена от поколенията.
Но да се върнем към самите плодове - белите ябълки бабите варели на каша, с която мургавите моми се мажели, за да престанат зевзеците да ги питат дали не са раждани под комина на огнището. Зелените ги ядели на компот беззъбите старци с надеждата да продължат с още няколко години живота си и да дочакат синовете си, тръгнали на дълъг гурбет по света. От червените пък правели ракия, която страхливците пиели, за да се настървят, когато тръгнат на война или се втурнат в междуселска разправия.
Дали поради свойствата на ашладисаните ябълки или поради дълбоко самовнушение, но и до днес в селата около Бохова и Слишковци не може да се види нито смугла мома, нито сбръчкан старец, нито плашлив ерген. Променил се и дядо ми. След стрелбата на Джубрил Куция си пуснал брада.
Историята приключва с това, че Куция, в знак на извинение, поканил дядо ми да стане кръстник на първото му момче. Когато впоследствие някой отворел дума за оная злополучна стрелба, Ранча се молела да се извие буря с гръмотевици, за да отвлече вниманието на присъстващите от оня спомен, който у едни навявал неприятни мисли, у други – подигравателни усмивки, а у трети – двусмислени намеци.