неделя, 15 януари 2012 г.

АНТИМОН, БИСМУТ ИЛИ НЕЩО ДРУГО

При кишаво време дъждовните капки любопитно се процеждат през напуканите керемиди на ъгловата къща и предпазливо се стичат по стъклениците с европейски парфюми и кремове за вечна младост. Водата размива ароматите им и те бавно тръгват в две различни посоки по улиците „Трепетлика” и „Студен кладенец”, за да се срещнат в центъра на Татар Пазарджик. Жителите на града вдишват омайния аромат, споглеждат се и си спомнят историята на г-жа Християния и съпруга й Владислав хаджи Владев.
Г-жа Християния била милосърдна сестра в старата католическа болница „Пречисто сърце”, в чийто двор била засадила няколко лехи с левантийски рози. При всеки вечерен полъх тези рози се разшумявали с успокоителен шепот и приспивали леко болните от първия етаж, а неизлечимо страдащите от втория етаж се облакътявали на прозорците и завистливо слушали притихващите гласове на прибиращите се по домовете си здрави мъже и жени. Когато всичко утихвало няколко алчни хора от съседните квартали се шмугвали в двора на болницата и изтръгвали по няколко от тези рози, заедно с корените им. Засаждали ги в градинките на домовете си, но стъблата на цветята по необясним начин потъвали в пръстта, сякаш не можели да понесат унижението от бруталното насилие. За разлика от тях розите, които г-жа Християния подарявала на всеки изписан пациент, не увяхвали в продължение на цяла година, потопени в стъклени вази с обикновена чешмяна вода.
Букет от левантийски рози милосърдната сестра била обещала и на болната съпруга на Владислав хаджи Владев, търговец на скъпи кожи. Хората отбягвали да срещат този човек, защото се говорело, че одирал кожите на клетите животни, предимно норки, без предварително да ги приспи и умъртви, а това е признак за жесток характер, който може внезапно да се прояви и при общуването с различни познати и непознати.
За да подсили организма на страдащата жена милосърдната сестра й давала да пие Сребърна отвара. Тази отвара не се изписва от странство, а се получава като се потопи голям сребърен пръстен или монета от сто лева в чаша вода. Пръстенът или монетата трябва да престоят цяла нощ във водата, без да се разклаща. По рецепта, дошла от времето на богомилите, за да се усили въздействието на отварата, чашата трябва да бъде огрявана три последователни нощи от лунна светлина.
Въпреки че цяло лято пила от сребърната вода, жената на търговеца не оздравявала, ставала все по-слаба и по-бледа – нещо характерно за болните, чиято кръв избелява, докато окончателно се превърне в жълта лимфа. Веднъж болната казала на г-жа Християния: „Аз вероятно никога няма да излеза от тази болница, защото страдам от заболяването „Нелюбов”. Тази диагноза не съществува в медицинските учебници, но я има в живота. Престанат ли да те обичат ти ставаш ненужна, започваш да вехнеш и накрая се вмирисваш като изгнило цвете, забравено върху нечий гроб.” След кратко мълчание допълнила: „Аз съм такова цвете, което вече е нежелано от съпруга си.” Жената дори не се разплакала – не защото била коравосърдечна, а защото организмът й не намерил сили да отдели от себе си няколко сълзи.
Г-жа Християния я успокоила с думите, че дама като нея, родена през месец май, месецът на любовта, е способна да превърне и най-дивия и суров мъж в пластелин, от който може да моделира всичко: от съпруг, който без умора ще държи над главата й чадър против дъжд и слънце, до стрелец, който е готов с точно око да простреля всяка гадост, която пълзи към нея и чака удобен момент да я връхлети.
Въпреки всички окуражителни и успокоителни думи, на следващата сутрин г-жа Християния заварила съпругата на търговеца на скъпи кожи без дъх в устата. До главата й намерила лист от тетрадка, върху който вместо букви били нарисувани няколко пролетни цветчета, които хората наричат момини сълзи. Под тях имало петолиние без ноти, по което се разхождали фигурките на малки деца.
В противовес на общото очакване, на погребението Владислав хаджи Владев се облял в сълзи и казал на милосърдната сестра, че бил готов да отпътува за скандинавските страни, където никой не го познава като лош човек и където той изцяло ще се промени. Обаче на траурния помен по повод 40-ия ден от кончината на съпругата му, когато душите на всички покойници окончателно напускат земята и се отправят към отвъдните селения, търговецът казал на милосърдната сестра, че е приготвил куфарите за отпътуването си, но ще ги разопакова, ако тя се съгласи да му стане жена. Добавил също, че ако тя склони да добави към името си фамилното име хаджи Владева, той – в знак на обща семейна промяна – ще й купи парфюмериен магазин и тя вече няма да вижда по цял ден лица, набръчкани от болести, а физиономии, които търсят начин да станат още по-хубави.
Първоначално г-жа Християния се стъписала от това предложение. Може дори да се каже, че в известна степен е мразела този човек, задето е лишил от любов съпругата си и по този начин я е обрекъл на страдание и смърт, но после решила, че скръбта е предизвикала у него пречистващ съд и разкаяние и го съжалила. За да го спаси от пагубното решение да се затрие из студените скандинавски земи, тя се съгласила да се омъжи за него, смятайки го за напълно променен. И така: без да сваля бялата си престилка, тя напуснала старата болница „Пречисто сърце” и прекрачила прага на парфюмерийния магазин, който се намирал на ъгъла на улиците „Трепетлика” и „Студен кладенец”. Още на следващия ден магазинът се напълнил с жени, които искали с помощта на различни приятни аромати да направят живота си по-кокетен и по-щастлив.
Самата продавачка била много красива – поразително приличала на известната филмова звезда Грета Гарбо. Дори веднъж получила писмо, адресирано до прочутата актриса от някой си Матсумае Бушо от Япония. Инспекторите от разузнавателните отдели на няколко големи филмови компании спешно се заинтересували от това писмо, което им се сторило доста съмнително. Те се успокоили едва когато установили, че всъщност не става дума за примамването на Грета Гарбо в Токио с цел да бъде създаден конкурентен филм, който по касови приходи да бие всички известни до момента кинопродукции и който да се нареди в челната десетка на безсмъртните световни шедьоври, а за поканата да стане рекламно лице на нов вид свръхмощни мотоциклети, които в определен момент се превръщат в амфибии.
За разлика от филмовите разузнавания половината жители на Татар Пазарджик не смятали, че целта на писмото била да се покани великата актриса за рекламно лице, а да се осъществи намерението на красивия богаташки син Матсумае Бушо да се ожени за прекрасната Грета Гарбо и по този начин да стане родоначалник на нова човешка раса, която да бъде по-умна, по-представителна, по-трудолюбива и по-миролюбива от досегашните. Това намерие обаче било провалено от небрежността на пощенските служби, които объркали адреса. Жителите на града до такава степен се задълбочили в своето предположение, че пропуснали да забележат пристигането на един журналистически екип от Би Би Си, който дошъл да прави интервю с г-жа Християния.
Когато изминала година от сватбата, жените, които влизали в парфюмерийния магазин с молбата: „Г-жо Християния, дайте ми от онзи крем, с който вие се мажете”, започнали да се чудят защо тя все още не си е родила дете. Дори взели да шушукат помежду си, че продавачката не иска да разваля хубостта на тялото си, с цел да властва колкото се може по-дълго над богатия си съпруг. Всъщност не ставало дума за някакъв вид женска суета, а защото самият Владислав хаджи Владев не желаел да имат деца. Той не искал с ръцете, с които г-жа Християния щяла да мие и повива бебето, да му готви гозбите. Освен това се страхувал, че ако има деца, съпругата му щяла да отделя повече внимание на тях, отколкото на него. За да доизясним въпроса с особнячеството на търговеца ще добавим още, че той изисквал от жена си, когато му пере гащите, да изтегля ластика, за да не се разхлабва от горещата вода и да става нужда да се харчат пари за нов ластик.
Целият този егоизъм като недоубита норка гризяла душата на г-жа Християния, която дори цветята във вазата наричала с имена на момченца и момиченца. Постепенно посърнала и нито един от кремовете не бил в състояние да възвърне предишната й хубост. Младата жена стигнала до там, че започнала да завижда на куцата чистачка на парфюмерийния магазин с трите деца, която била толкова щастлива, че дори когато бършела прах и изхвърляла боклука си припявала мелодията на тангото „Компарсита”. В момента, когато разгърнала Библията на предишната съпруга на мъжа си и прочела подчертаните с червен молив думи от „Песен на песните” – „Защото любовта е силна като смъртта”, тя стигнала до дъното на отчаянието си и решила да се самоубие. Отишла една вечер в болницата „Пречисто сърце” и от шкафа с лекарствата взела някакъв прах със силно отровно въздействие. Едни казват, че било антимон, други – че било бисмут, но може да е било нещо друго. Така и не станало ясно, но това не е толкова важно.
Когато се прибрала в магазина, г-жа Християния разляла едно шише парфюм върху тезгяха, изпила отровата и обронила глава. Владислав хаджи Владев бил тези дни в Букурещ, където продавал от скъпите кожи, затова през нощта никой не я потърсил. На другата сутрин я заварила куцата чистачка с трите деца, която си тананикала „Компарсита”, докато чистела магазина.
След погребението на жена си търговецът се обесил на колана си. Може би е осъзнал вината си за смъртта на двете си съпруги, а може и да се е страхувал от самотата. Гражданите на Татар Пазарджик не се впечатлили толкова от самоубийството му, колкото от това, че левантийските рози в двора на болницата „Пречисто сърце” до една полегнали на земята по посока на парфюмерийния магазин.
Самият магазин бил изоставен на произвола на съдбата. Никой не се грижел за него, защото Владислав хаджи Владев нямал нито деца, нито братя и сестри, които да го наследят. Заради трагедията, разиграла се в него, никой не пожелал и да го купи. Парфюмерийният магазин напомня за тази история само в дните, когато вали дъжд и ароматът от размитите парфюми се провлачва по улиците „Трепетлика” и „Студен кладенец” и засяда в центъра на Татар Пазарджик. Там той престоява докато изгрее слънцето. После потъва в шумотевицата на делника.

Няма коментари:

Публикуване на коментар