АБИТУРИЕНТСКИ БАЛ

На абитуриентския бал всяко момиче получи от кавалера си букет с много цветя. Девойките се навеждаха над цветята, погалваха лицата си в тях и целуваха момчетата от благодарност. Момчетата пък със самочувствие запалиха от специално купените за тържеството пури.
Кавалерът на момичето от първия чин дойде последен, без цветя.
- Извинявай - каза той на момичето. - Толкова много бързах да дойда при тебе, че нямах време да ти купя цветя.
И я целуна.
Останалите момичета от класа я гледаха съжалително иззад огромните си букети.
В този миг повя лек ветрец. Той мина през потната риза на момчето и стигна до носа на момичето. То усети мъжката пот и се усмихна. Помисли си: "Той не ме излъга! Наистина много е бързал да ме види! Бързал е хиляда пъти повече от другите напарфюмирани момчета, които дойдоха с букети!"
Този спомен вече половин столетие момичето пази само за себе си. И когато се сети за него винаги се усмихва.