СТЪПКАНА ТРЕВА

Циганин върти каменното колело на баща си и заточва на него ръждясал нож. През минута опитва остротата му като реже с него парчета от ризата си. Върху тази риза вече се е появила дупка, приличаща на сърце. Циганинът продължава да заточва ножа. Ще го забие в сърцето на съседа си, който в понеделник открадна младата му жена.
Вадя цигара и я запалвам от искрите, прехвърчащи от триенето на желязото в камъка. Всмуквам, за да я разпаля, и я подавам на разгневения и озлобен точилар. Казвам му:
- Има ли смисъл да убиваш човека, който се радва на нещо, на което ти си се радвал до понеделник сутринта?
Циганинът ме поглежда сякаш съм отворил вратата на затворническа килия и му соча дървения нар с прокъсан дюшек, върху който ще проживее дните си.
В този момент каменното колело се напука. Циганинът продължи настървено да го върти и да точи ножа. Обаче ножът на отмъщението се нащърбва като трион. Ако хукне с него да трепе крадеца, ще му се смеят и гаргите от моята изсъхнала круша.
- Дай ми този трион - казвам му. Ще отрежа един сух клон, ще го запаля и на него ще сваря в джезве кафе с мед. Това кафе ще ти разшири очите и ще започнеш да виждаш повече неща от една открадната жена.
Отпиваме по глътка от кафето с мед и го питам:
- Какво виждаш?
- Виждам, че дори стъпканата трева продължава да расте - отвръща той и вдига накрая погледа си от земята.