КАКТУСЪТ

Седмица след като сестрата на Веско се омъжи за Луис Родригес и замина с него за Мексико момчето завари баща си да пуши нервно на кухненския балкон с насълзени очи. Мъжът изглеждаше съвсем грохнал, косата му беше доста оредяла и побеляла. Децата от класа не Веско го дразнеха с подмятания, че му е дядо, и на хлапето му беше писнало да обяснява, че е родено, когато татко му вече бил прехвърлил петдесетте.
Щом баща му пийнеше две ракии в компания, момчето го чуваше да приказва, че било плод на дълго сдържано мъжко настървение, поради едно прекомерно гостуване на тъщата. Майка му – като виждаше присмехулните погледи на гостите и недоумението в очите на сина си – веднага взимаше думата и с леко насмешлив глас представяше своята версия - че един поостарял щъркел изпуснал бебето върху керемидите на хижата, дето били отседнали, стреснат от гърмежите на група ловци.
Като съзря татко си в такъв съсипан вид, Веско се отказа от намерението отново да настоява да го запишат в Испанската гимнази, а не в Английската. Вярно, че английският език е по-нужен за момента на българите, но как мексиканците в Гуадалахара ще го разберат на коя улица може да си купи сладолет, когато ги попита в зноен ден?
Момчето погледна още веднъж баща си и предположи, че лошото му настроение произлиза от неволно убождане на кактуса, който съпругът на кака му беше донесъл от родината си. Луис Родригес го закрепи върху перваза на кухненския балкон и обясни, че това растение притежава толкова злобни бодли, които не пропускат да се забият в петата на всеки босоног минувач, който, вместо да гледа в краката си, е вирнал глава да зърне между рехавите облаци кондор за късмет. Подареният кактус се срещал изключително рядко и поради това бил използван от чужденците като сувенир. Но колкото коварни били дългите му като стрели бодли, толкова омаен бил сокът му. Три капки от него били в състояние да превърнат всеки запътил се да се дави нещастник в буен танцьор на самба. А шест споделени капки свързвали до гроб съпрузите.
- Как се казва този кактус? – полюбопитства тъстът.
- Не му знам латинското име – отвърна на развален български език мексиканският зет, който завърши физика в Софийския университет. - Ние го наричаме Ахилесова пета. Така го кръстил един учител по история по времето на император Максимилиан. С това странно име искал по-силно да впечатли учениците си, когато им преподавал урока за Троянската война. Със стрела, която имала толкова остър връх, колкото бодлите на този кактус, крадецът на хубави булки, Парис, улучил от крепостната стена петата на героя Ахил, за да му отмъсти за убийството на брат си Хектор. Защо го е пронизал точно в петата ли? Защото там било единственото хлабаво място на бързоногия елин. С цел да направи тялото му неуязвимо, майка му Тетида още като бебе го потапяла в река Стикс. Но понеже го държала за петата – да не го отнесе подземната вода – едно петънце от снагата му останало наранимо. И баш там го умъртвил троянският принц.
До този момент Веско беше свързвал Ахилесовата пета не с някакво растение, а с ... гърлото си. Когато хапнеше сладолед, или пийнеше ледена вода, веднага пламваше във висока температура. „Знаеш, че твоята Ахилесова пета е в гърлото ти и трябва да избягваш всякакви студени изкушения” – сърдеше се баща му и за кой ли път му досаждаше с историята за онзи некадърен хирург, който така оперирал сливиците му, че не изрязал до край корените им и в последствие те дебнели всеки подходящ момент да се възпалят.
Първоначално Веско гледаше накриво кактуса, защото името му напомняше за времето, когато майка му го тъпчеше с антибиотици и не му позволяваше дори през прозореца да гледа играещите на улицата деца. Но постепенно растението му стана симпатично с пъстрите си цветчета, които през деня разтваряха листенцата си подобно на криле на птици, стремящи се да напуснат компанията на гадните бодли, а вечер се накланяха едно към друго, подобно на насядалите на пейката пред блока баби, разменящи си всевъзможни клюки.
Щом се увери, че по шиповете на Ахилесовата пета няма кървави следи от убождане на баща му, момчето се върна в стаята си, излегна се на кревата и отвори книгата за Винету. Едва беше прелистил две страници, когато майка му звънна по домофона и го извика да слезе, за да й помогне да изкачи по стълбите торбите със зеленчуците, които щеше да консервира за зимата.
- И татко си е вкъщи – промърмори недоволно момчето. – Можеше той да ти помогне. Писна ми все аз да вдигам багажа като се развали асансьорът!
- Но защо баща ти не вдигна слушалката на домофона?
- Защото се е замислил нещо на балкона и пуши цигара след цигара – отвърна Веско. – Сигурно му е много мъчно, че кака се запиля в другия край на земята.
- Като се е запиляла това не значи, че се е затрила от света – спря се на площадката на третия етаж майка му да отдъхне. – Нали и снощи се видяхме и чухме по скайпа.
Когато влезе в кухнята, майка му стовари зеленчуците върху масата, погледна към балкона и рече на баща му:
- Защо си се оклюмал така?
Той се сепна, разтърка очите си и отвърна:
- Ходих в пенсионната служба и се оказа, че счетоводителката, която едновременно е и касиерка на фирмата ни, ме е изиграла. Преди време тя ме изруга, че по най-глупавия начин съм избрал трите базови години за изчисленията на пенсията ми. Предложи ми други три, уж по-добри, и аз като последния глупак доверчиво се съгласих. Обаче се оказа, че ме е набутала в най-неблагоприятната за мене графа на таблицата. Направила го е, за да ми отмъсти, че не й пуснах бакшиш от 50 лева.
- Трябваше да се досетиш за тоя бакшиш като видя, че те мотае цели два месеца с изчисленията по документа – отвърна жената. – Ако аз не й бях вдигнала врява по телефона, тя и до сега нямаше да ти е ударила печата.
- Мислех я за по-свестен човек – изпъшка мъжът и запали нова цигара. – Все пак е съпруга на директора на училището, в което учи синът ни. От интелигентно семейство е, а не е от фамилията на бакали, които гледат хем да те ударят в грамажа, хем да ти пробутат боклуци и на всичко отгоре да те оскубят с парите на рестото.
- Живеем в грабителско време – заключи философски съпругата му. – Трябва внимателно да наблюдаваме човека срещу нас и точно да му скроим шапката, за да нямаме после хър-мър с него! – И като помълча малко добави: - Върни й утре документа за корекция и пъхни в него 50 лева. Ще си спестиш сума нерви и няма да има нужда да гълташ нито успокоителни хапове, нито лекарство за твоето високо кръвно. И престани да пушиш, че си натоварваш сърцето!
За първи път Веско видя счетоводителката на баща си при откриването на новата учебна година. Не беше нужно на челото й да пише, че е изнудвачка. Достатъчно беше човек да се вгледа в грозните зъби на голямата й като фурна уста, през която можеше да погълне всичките учители барабар с хилавия им директор. „Добре, че татко й даде 50 лева, та да го остави на мира с документите!” – помисли си момчето и се запъти към събиращите се в дясната страна на двора седми класове.
Кльощавият директор призова учениците към тишина и дръпна една патетична реч, в която напъха мисълта на Дидро, че просветата на нацията не позволява нито на министъра, нито на бюрократичния чиновник да вършат изнудвания и издевателства. При тези думи бащата на Веско тихо изсумтя, после се заслуша в друг цитат – този път взет назаем от Н.И.Пирогов, - в който ставаше дума, че всеки ученик е бъдещото второ аз на учителя си. „Добре, че жена ти не е даскалица – помисли си той. – Иначе щеше да изфабрикува от своя калъп цяла армия от мародери!”
Приветственото си слово директорът завърши с призив към родители и ученици да донесат саксии с красиви и редки растения, които щял да включи в проектираната от него Зимна градина на втория етаж. Стелажите вече били монтирани и върху половината от тях пъстреели ботанически екземпляри от личната му колекция.
Когато церемонията свърши, майката на Веско му рече, че още утре ще занесат на директора Ахилесовата пета.
- Не се и съмнявам, че кактусът ще му направи силно впечатление и той ще го запомни за цял живот – каза жената. – Може да се наложи да ходя при него за ходатайство - да те изпитат повторно за по-висока оценка за дипломата. Без пълна шестица трудно ще влезеш в Английската гимназия.
- Но аз не искам в Английската! – възпротиви се момчето. – Искам в Испанската!
- И за нея ти трябва висок бал! – беше категорична майка му и добави: - Ще опаковаме саксията със станиол, за да се натрапва ведна в очите на всеки, който я погледне!
На следващия ден майка и син застанаха усмихнати пред директора и му подадоха Ахилесовата пета.
- Този кактус ни е скъп подарък от нашия зет – започна да обяснява жената. – Дори в Мексико трудно се намира...
- Знам, знам – прекъсна я директорът – цял живот са занимавам с ботаника. Не се съмнявам, че вашият кактус ще обсеби вниманието и на министъра, с когото бяхме състуденти. Лично съм го поканил за юбилея на училището. Ще отпразнуваме цял век просветна и възпитателна дейност. Да не ви изброявам колко известни българи са се дипломирали тук. А що се отнася до кактуса – щом ви е сантиментален дар – ще ви го върна след празника.
Тържеството мина и замина. Веско очакваше всеки ден директорът да отвори вратата на класната му стая и пред всичките негови съученици с огромна благодарност да му върне Ахилесовата пета. Но времето минаваше, а вратата не се отваряше. Явно директорът е забравил обещанието си. В едно междучасие момчето не издържа и само почука на шефския кабинет.
- Какво има? – попита го директорът, докато прелистваше някакви книжа върху бюрото си.
- Идвам да си взема ка-кактуса – заекна седмокласникът. – Мексиканският кактус...
- Слушай, дете, - надигна се заплашително мъжът. – Растение, което е влязло в моята сбирка, завинаги остава в нея! А сега бягай в клас, че звънецът скоро ще бие!
След учебните часове Веско се прибра у дома с такова гадно настроение, сякаш скитащите около училището хаймани са го пребъркали да му вземат парите и да си купят дрога.
- Какво се е случило? – уплаши се майка му.
- Директорът не иска да ми върне Ахилесовата пета!
- Още по-добре! – плясна с ръце тя. – В такъв случай няма да може да ми откаже ходатайството за повишаване на оценките ти, когато отида при него! А що се отнася до кактуса, Луис Родригес ще ни даде друг, когато му отидеш на гости. Той толкова е влюбен в сестра ти, че ако го помолим, ще претършувата цялата планина Сиера Мадре, за да угоди на прищевката ни! А сега хапни и седни да си решиш задачите за утре.
Момчето се завъртя намусено на пета и отвори учебника по математика. Когато стигна до една словесна задача за някакъв бояджия със стълба, на Веско му хрумна план, чрез който да си възвърне Ахилесовата пета. Но ако си вземе кактуса, директорът веднага ще се досети, че той е крадецът и моментално ще го изключи от училището. А може като жена си да прояви коварно отмъщание като нареди на учителите да му напълнят бележника с тройки. С такъв успех ще види Испанската гимназия през крив макарон. Тогава?
След няколко дин в главата на момчето се роди страхотен план. Със спестените от три закуски пари се натъпка със сладолед и гърлото му веднага пламна. Лекарят отново му предписа антибиотик и му даде извинителна бележка за цяла седмица.
Момчето издебна една нощ, когато майка му и баща му щастливо похъркваха, и измъкна изпод кревата си малка брадвичка, която беше намерило в мазето. После пъхна в джоба на якето си фенерчето, подарено му за рождения ден, и внимателно се измъкна от жилищната кооперация. Тръгна към училището в пълна тишина и тъмнина. Изправи на стената стълбата, с която районните компютърни техници щяха да прокарват кабел към училищния интернет, и се изкатери като котка до втория етаж. Прозорецът на Зимната градина беше леко открехнат, за да влиза свеж въздух за растенията, и се шмугна през него. Свлече се по стелажите и запали фенерчето. Огледа растенията и измъкна втъкнатата в колана зад гърба му брадвичка. Лицето му се сгърчи от жестока гримаса и започна да сече с луда ярост. Когато стигна до Ахилесовата пета се спря за миг, но и нея съсипа.
Нито една зеленинка не остана читава.
Веско изтри потта от челото си, пъхна брадвичката обратно в колана зад гърба си, мушна фенерчето в джоба на якето и се промъкна обратно през прозореца. Без да пали осветлението по стълбите в блока, тихо отключи входната врата на апартамента и се пъхна в стаята си. Баща му и майка му продължаваха да похъркват. Облече си пижамата и доволен заспа.
На другия ден директорът побесня. Извика полиция и сам започна разследване. Писмено провери всеки ученик къде е бил в злополучната нощ. Когато стигна до името на Веско в дневника, класната му обясни, че момчето лежи с висока температура и той го подмина.
В следобедните часове на третия ден от своето неуспешно разследване директорът получи инфаркт. Погребаха го заедно със съсечените цветя на Зимната градина. В надгробната си реч министърът на просветата изтъкна, че от починалия би станало световно известен учен-ботаник, ако не се беше жертвал за каузата да възпитава младите хора в ученолюбие, честност и почтеност.
Въпреки високата си диплома Веско се отказа да учи в Испанската гимназия и да пътува до Мексико. Въобразяваше си, че там от всеки кактус ще изскача хилавият директор и ще го замеря с бодли. И обезателно ще го прободе в гърлото, защото там е неговата Ахилесова пета! Поради това натрапничаво видение момчето започна да се увива с шалове. Дори през лятото. Не знам вие как мислите, но лично аз смятам, че с тези шалове Веско ще се увива до края на живота си!