МИСИС ФРЮЛИНГ

Толкова беше сексапилна Мери, че щом станеше от канапето, всички се вторачваха в следата, която беше оставила. Мъжете казваха, че една нощ, прекарана с нея, сигурно ще се равнява на десет – с други жени. Единственият между тях, който не я искаше само за една нощ, а за цял живот, беше Страцимир Гургуров. Той имаше фирма за рекламни материали – календари, тефтери, химикалки, запалки и пепелници. Често пътуваше до Китай, за да ги поръча и докара в запечатени контейнери.
Работниците от шанхайското предприятие, което изпълняваше поръчките му, се страхуваха от него, защото лицето му беше в черни брадавици. Те го смятаха за белязан и твърдяха, че Огнедишащият дракон е кихнал сажди върху него, след като се е простудил при игра на „го” с Ледения дракон.
В София българите също се плашеха от него, защото в двора на фирмата му се разхождаше булдог, който Гургуров хранеше с жлъчки от кокошки, изхвърлени от отсрещната птицекланица. От тях животното се озверяваше, настървяваше и връхлиташе върху всеки, който се опитваше да се вмъкне в склада и да отмъкне кашон с тефтери или химикалки.
Бракосъчетанието между Мери и Страцимир извърши поп Фико Миков Цеков, който непрекъснато дъвче маслини, потънали в зехтин, защото вярва, че само така няма да оплешивее. Отец Фико твърдеше, че погълнатият зехтин подхранва и заздравява косъма, а маслините го правят черен до края на живота. Страхът от обезкосмяването на Фико Миков Цеков се дължеше на това, че щом го види като голобрад травестит, владиката веднага ще го разпопи, тъй като в учебниците на Семинарията пише, че свещениците трябва да бъдат с дълги коси и бради, за да внушават възхищение, уважение и доверие у богомолците.
На третата година на брака нещата във фирмата на Страцимир Гургуров тръгнаха с главата надолу. Кризата стъпи върху портфейлите на хората и вече никой не купуваше нито химикалки, нито запалки. Положението стана толкова непоносимо, че дори ябълките узряваха с гладни червеи в тях и никой нито ги береше за компот, нито ги ядеше. Пълен застой навсякъде и във всичко! В този момент Страцимир реши да прибегне до търговска хитрост, а именно – да залепи върху всичките си запалки, пепелници и химикалки стикери с жени по бански костюми и в съблазнителни пози.
Отец Фико Миков Цеков го посъветва да запали в черквата свещ за успех, но в никакъв случай да не бъде квадратна, защото квадратът е знак на демоничните сили, които се стремят да разпердушинат по посоките на света всяко благородно начинание и да го съсипят окончателно.
Страцимир запали кръгла свещ от един лев и щастието му се усмихна: в един вестник прочете, че в германския град Дрезден някой си хер Волфганг Пфалц унд Халц организира конкурс за омъжени жени – „Мисис Фрюлинг”, което ще рече „Мисис Пролет”. Целта на хер Пфалц унд Халц беше да повдигне самочувствието на съпругата си Херта, бивша Мис, че и раждалите по няколко деца жени, могат бъдат зашеметяващи хубавици.
Страцимир Гургуров веднага се отзова на повика на германеца и след два дни пристигна в Дрезден с Мери и фотографа Цоко Митров Цоков, който поназнайваше немски език. Този Цоко непрекъснато носеше скъпия си фотоапарат „Никон” на гърдите и оглеждаше с присвито дясно око кандидатките за „Мисис Фрюлинг”.
До финала на конкурса достигнаха французойката Жана-Мария дьо Ламетри, италианката Силвана Петручини, нашата Мери и, разбира се, съпругата на Волфганг Пфалц унд Халц – Херта. Според фотографа Цоко Митров Цоков най-красива била французойката, но Страцимир Гургуров даде подкуп от 10 000 евро на германеца и короната на победителката беше сложена на главата на Мери. Освен това се бръкна с още 5 000 за правото да отпечата конкурентките върху Календар за 2010 година и да ги разлепи като стикери върху химикалките, пепелниците и запалките. Лукавият фотограф обаче се изхитри и тайно успя да щракне Страцимир в момент, когато пъха в задния джоб на хер Волфганг подкупната сума.
След един месец с този компромат той започна да изнудва Мери. Каза й, че ще изтрие снимката от своя „Никон” само в случай, че тя го покани на уиски в дома си. В противен случай щял да я продаде на всички български и германски жълти вестници и списания. От страна на Мери последва дълго размишление и накрая тя се съгласи да го приеме в четвъртък по обедно време. Същия ден сутринта Страцимир Гургуров щял да замине за Китай да договаря нови стоки. Детето си щяла да даде на майка си да го гледа, за да може тя да се чувства като палавница в нощен бар.
В уговорения ден и час фотографът звънна три пъти – според уговорения знак – на вратата й. Тя му отвори по разкопчан пеньоар, който се разтваряше при всяка нейна стъпка, за да покаже, че победителката в „Мисис Фрюлинг” е чисто гола. С проницателното си око Цоко Миков Цоков забеляза, че в ляво от пъпа си Мери има бенка, която е била хитро прикрита с фон дьо тен по време на конкурса.
Върху масата в хола домакинята предварително беше застлала покривка с китайски дракони и върху нея бе поставила две чаши с позлатени ръбове за уиски. Бутилката беше с етикет „Grant`s”. Мери наля от нея в двете чаши, запали една от хаванските пури на мъжа си и след като свлече от раменете си пеньоара, рече:
- Сега пред тебе са трите най-големи съблазни за мъжете: скъп алкохол, суперкачествен тютюн и зашеметяваща женска плът. Наздраве! – И след като отпи глътка, допълни: - А сега изтрий компрометиращата снимка!
Цоко Митров Цоков сложи апарата си върху масата и каза:
- Ще я изтрия след като легнеш в кревата.
Мери се изтегна гола на леглото, а Цоко започна да се съблича. Събу маратонките, съблече кенарената риза и тъкмо щеше да свали дънките, когато на вратата се позвъни.
- Господи! - извика Мери. – Или мъжът ми се връща, или е изпратил някоя мутра да ме следи? Пъхай се веднага под леглото!
Шашардисаният Цоко Митров Цоков грабна маратонките и ризата си и се шмугна под леглото. Мери наметна пеньоара и отиде да отвори вратата. Чу се крясък и в дома връхлетя някакъв разярен човек:
- Къде си скрила онова подло копеле? – развика се влезлият.
- Тука няма никой – отвърна Мери с гласа на Светата Дева.
- Как да няма като виждам върху масата две чаши с уиски и една запалена пура?
- Имах предчувствието, че самолетът ти за Китай няма да излети и се бях приготвила да те посрещна.
- Не ме баламосвай, а кажи къде си скрила оня копелдак, фотографа?
- За какъв фотограф говориш? – пак се направи на светица Мери.
- Как какъв? – изрева мъжът. – Не виждам ли върху масата неговия апарат?
Мъжът хвърли фотоапарата на пода и го ритна, после го вдигна на масата и започна да го удря с дръжката на пистолета си. Блъска го докато не го превърна в пица.
Побеснелият човек отвори гардероба, после надникна в килера, накрая – в лудостта си – дръпна дори вратичката на хладилника.
- Къде си скрила гадното копеле? – изрева за пореден път той и седна на кревата. После се наведе и повдигна с дулото на пистолета завивката. – Излизай, гадняр подъл! Излизай и скачай през прозолеца. Ако оцелееш, оцелееш. Ако пък си се гипсирал от шубе ще те гръмна в топките и ще те превърна в писклива фолкпевица.
Цоко Митров Цоков се беше вдървил от страх под кревата. Почувства се като оня Хамлет, който беше фотографирал в театър „Сълза и смях”, и който постоянно се питаше да мре или да не мре. Спомни си, че някъде беше чел една военна случка от Втората световна война: петима артилеристи в момент на адреналинов подем изнесли тежкото си оръдие на стръмна височина и с поредица от залпове съсипали отсрещния хитлеристки бункер. Цоко събра всичките си сили, напрегна до скъсване мускули и отхвърли от себе си кревата, заедно с намърдалия се върху него Страцимир Гургуров. После хукна към входната врата. В едната си ръка държеше кенарената риза, а в другата маратонките си. Спря се чак долу, на партера, нахлузи маратонките и ризата. Накрая, треперещ, се запъти към отсрещното кафене, което имаше странния надпис „Кураж”. Намести се до прозореца. Сигурно на същото място е седял съпругът на Мери, когато го е проследил да влиза в дома му. Поръча си мастика с кафе еспресо за успокояване.
След пет минути джиесемът в джоба на дънките му иззвъня. Обаждаше се Мери:
- Къде си? Ела да ми помогнеш, защото след като ти изметна кревата, мъжът ми си удари главата в стената и сега е в безсъзнание.
Преди да отговори каквото и да било Цоко Митров Цоков видя пред кафенето да спира бял мерцедес. От него слезе хер Волфганг Пфалц унд Халц. Фотографът изскокна от „Кураж” и го попита изненадан:
- Какъв вятър те довя в България?
- Идвам да върна на хер Страцимир 10-те хиляди евро, които ми беше дал и да взема обратно короната на „Мисис Фрюлинг” – отвърна германецът и допълни: - Жена ми, Херта, ме заплаши: „Или ми донеси короната, или завинаги остани при българката!”
- Няма да е трудно да останеш при българката, защото тя вече е вдовица. Преди малко се сбих с мъжа й и го утрепах – излъга Цоко. – Но за тази добра новина ми дължиш 10 000 евро.
Германецът повдигна учудено вежди, но отвори вратата на мерцедеса и извади от жабката няколко пачки пари. Подаде ги на фотографа. Той ги сграбчи и хукна. Скри се зад кафене „Кураж” и ги разгърна.
Банкнотите в тях бяха фалшиви.