неделя, 15 януари 2012 г.

ЛИЛАВИЯТ ШАЛ

В момента, когато Светослава показваше на Кафтанджиев татуирания върху рамото си китайски йероглиф за щастие, управителят на ресторанта сложи на масата им сладоледена торта и каза:
- Честит рожден ден, госпожице!
- Рожденият й ден беше преди месец – засмя се Кафтанджиев. – Тогава й подарих пръстен с рубин.
- Всяка вечер някой чества при нас рождения си ден и заведението му подарява сладоледена торта – обясни управителят. – Днес нямаме такъв случай, затова се съгласете да честваме вас. Моля, не разваляйте атракцията ни!
- Татуираният ти йероглиф за щастие вече проработи! – щракна с пръсти Кафтанджиев, а управителят обяви по микрофона, че рожденичката ще почерпи всички по парче от подарената й торта.
Оркестърът засвири “Хепи бърддей” и хората от съседните маси се изправиха с чаши в ръка. Цялата почервеняла от притеснение Светослава стана и се поклони. Когато седна се разплака:
- Всеки гледа да ме набута в някаква атракция – каза тя, докато триеше сълзите си. – След малко ти ще се прибереш при жена си, ще целунеш заспалите си деца и ще захъркаш, а аз – твоята персонална атракция – ще се въртя в леглото до зори. Когато чуя чистачите да изхвърлят кофите с боклук, ще стана, ще си сваря кафе и ще се погледна в огледалото какъв боклук съм …
Кафтанджиев сложи ръка върху устните й:
- Пак започваш с твойте глупости! Знаеш, че засега не мога да се разведа. Парите, с които въртя фирмата, са на жена ми. За какъв боклук говориш, след като знаеш, че ти имам безкрайно доверие. Когато пътувам за стока, на теб оставям печата и ключовете. – После отпи глътка вино и продължи: - Вместо тази нощ да чакаш тракането на боклукчийските кофи, по-добре помисли откъде да намеря чистачка, в която да съм сигурен, че няма да ме окраде. Предпочитам да е неграмотна и бедна. Толкова бедна, че стоте лева, които ще й давам на месец, да й се струват като милиардите на Бил Гейтс.
Когато управителят на ресторанта лично им поднесе парчетата сладоледена торта в чинийки с позлатени ръбове, Светослава каза, че познава една жена, която е подходяща за чистачка. Всяка нощ, когато по радиото засвирвали химна, тази жена се появявала на улицата и ровела из кофите за стари вестници и празни бутилки. Щом намерела къшей хляб се прекръствала и го изяждала до половината, другата част наронвала за закуска на гълъбите и врабците.
- Това, че се прекръства и оставя храна за птиците, е знак за примиреност и боязливост – каза Кафтанджиев. – Доведи я утре при мен, но нека се изкъпе преди това!
На другия ден Светослава побутна към кабинета на Кафтанджиев една накуцваща старица, наметната с протрит лилав шал. Жената се поклони и сложи стръкче здравец на бюрото.
- Вечер ще идваш да чистиш офиса ми – обясни Кафтанджиев. – Когато си тръгваш, ще се обаждаш на нощния пазач. И повече никакво тършуване из кофите за боклук! Ясен ли съм?
- Да, господине – изфъфли жената и се поклони.
- Ето ти 10 лв. в аванс.
Всяка сутрин Кафтанджиев намираше офиса идеално изчистен, а върху бюрото си – стръкче здравец. След няколко месеца той каза на Светослава, че я кани на рождения си ден в оня ресторант, дето черпят със сладоледена торта. Атракцията до такава степен се била усъвършенствала, че тортата вече не я внасял управителят, а някакъв фокусник хвърлял във въздуха бучка лед от кофичка с изстудено шампанско и ловял в ръцете си падащия от небето сладоледен разкош. После, леко смутен, допълни, че я моли да седна в края на дългата маса, до експерта Цанков, и да се държи така, че да не събуди никакво подозрение в съпругата му.
Тържеството беше в разгара си, когато влезе нощният пазач и каза, че идва да изпие глътка вино за здравето на шефа си. Помолил да го замества чистачката, която била запалила всичките лампи по стаите и в складовете, послучай празничната дата.
- Не е нужно да пали лампите и да се престарава в раболепието си – намръщи се Кафтанджиев и нареди на пазача веднага да се върне и да загаси осветлението.
На следващия ден Кафтанджиев влезе в офиса със страхотно главоболие. Експертът Цанков му каза, че пристигналата от Италия стока е с високо качество и трябва веднага да се плати. Кафтанджиев отвори сейфа, но вътре вместо пари имаше само един излинял лилав шал. Той се разкрещя, извика веднага полиция, но никой не знаеше как се казва чистачката и къде живее.
Вечерта Светослава уморено отключи вратата на апартамента си и видя чистачката, седнала на масата в хола, да брои пари.
- Багажът е готов - каза старицата. – Купила съм билети за нощния полет. Тръгваме след малко.
- Никъде няма да ходя, майко, – въздъхна момичето и седна на дивана. – Мисля, че Кафтанджиев ме обича…
- Глупости! – прекъсна я старата жена. – Ако те обичаше нямаше да ти подарява позлатено пръстенче. Направих проба с водна капка на скъпоценния му камък – обикновено розово стъкло. Не искам цял живот да те гледам в края на масата му, седнала до оня пияница Цанков. Хайде, облечи блуза с дълъг ръкав, за да не се вижда глупавият йероглиф върху рамото ти.
Двете жени тръгнаха. На улицата възрастната жена накара Светослава да й даде пръстена. Взе го и без да го погледне го хвърли в кофата за боклук. По радиото засвириха химна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар