СЪБЛАЗНИТЕЛКАТА

Зад всяко перде дебне по едно око. Обикновено то е забодено в стръмния път, който се сурва от селото към града. Всеки знае всичко за всички. Уж е така, а вече пета година никой не може да каже къде изчезна учителят Георги Кардамов. Не знае и жена му Севдалина.
Едни казваха, че се е пребил по пътя, отивайки пеша до книжарницата в града, но въпреки че милицията огледа района с хеликоптер, никъде не бе открит труп на мъж, нито пък бяха забелязани лешоядни птици да кръжат в определен периметър. Други разправяха, че се е запътил към арабските страни да купува по-евтино златни гривни и ланци, защото жълтите украшения бяха особена слабост на Георги Кардамов. Единствен той в селото носеше златна верижка на врата си и имаше голям пръстен на дясната ръка с вграден 22-каратов наполеон. Освен това даскалът притежаваше малка колекция от редки и скъпоценни камъни, на които се любуваше всяка вечер преди сън. Именно тази колекция стана повод на трети да твърдят, че учителят се е изнесъл да живее в жк „Люлин-4” при геолога Ивелин Ралчев. Четвърти пък, предимно нахъсани мъжкари, го смятаха за „мека китка” и съжаляваха жена му, че се захванала с такава „манекенка на златни бижута”.
Всички тези приказки се въртяха из устата на селяните почти пет години и накрая започнаха да замират. Обаче в края на петата година се подновиха, защото с уж приключилото разследване се захвана новият окръжен прокурор Нейчо Петков. Той обиколи всички къщи в селото и непрекъснато задаваше въпроси, разпитваше, разпитваше. Това, което допълнително научи, бе, че Георги Кардамов е обичал да играе табла сам със себе си върху лакирана кедрова дъска с посребрени и позлатени пулове, купени в Истанбул. Хвърлял зарчетата от слонова кост, докато слушал американски джаз и рокендрол от десетте си грамофонни плочи, придобити контрабандно чрез шофьори на ТИР-ове.
В библиотеката на изчезналия мъж прокурорът ненадейно откри един руско-португалски разговорник. В него бяха подчертани най-необходимите фрази, с които може да се влезе в елементарен диалог с граждани на Португалия и Бразилия. Прокурорът Петков стигна до умозаключението, че Георги Кардамов вероятно е имал намерение да пътува до Рио де Жанейро, за да попълни колекцията си от скъпоценни камъни и евентуално да изненада с рядък подарък приятеля си, геолога Ивелин Ралчев.
Прокурорът направи допитване до гранични войски, но му беше отговорено, че човек с име Георги Кардамов никога не е пътувал до Бразилия. Съкрушената съпруга Севдалина също потвърди, че мъжът й нито е теглил заем, нито е спестявал пари за самолетен билет до Южна Америка.
От провинциалната скука ли е искал да избяга изпратеният по разпределение даскал с колекционирането на редки и скъпоценни камъни или с кипренето си със златни накити е намеквал, че е нещо повече от другите? И дали някой не го е убил именно заради златото и камъните? Оказа се обаче, че нищо не е пипнато от дома му.
Цял месец разни мисли се въртяха из главата на прокурора Петков и не му даваха мира. Накрая реши да постави под наблюдение семейното гнездо на Кардамови и един цивилен милиционер заживя на квартира в селото. Настани се в къщата, която е точно срещу жилището на безследно изчезналия. След няколко дни този секретен съгледвач докладва на прокурора, че някой си Кирко Влаев, ерген, живущ в другия край на селото, спохожда в потайна доба тъжната съпруга Севдалина. Веднъж, в припряността си, тя пропуснала да притвори докрай дебелото перде на прозореца и милиционерът се присламчил в двора на учителя, прокрадвайки се най-конспиративно до пенджера. Лепнал той окото си в процепа на завесата и се захласнал.
Севдалина сложила на масата грамофона на мъжа си и пуснала тихичко да се върти една плоча на Елвис Пресли. Започнала да се извива страстно в ритъма на музиката и да разкопчава вталената си рокля. „Каква хитра изкусителка! – удивил се наблюдаващият милиционер и си разтъркал очите. – Тая е способна да съблазни едновременно и дявола, и Бога!”
След това Севдалина разкопчала бавно найлоновите си чорапи от жартиерите, събула ги и ги хвърлила предизвикателно в лицето на съселянина си. После разхлабила сутиена си и го пуснала да се свлича като змия по тялото й. Гърдите й щръкнали предизвикателно, подобно на освободени от юздите си жребчета. „Ако сложи между тях салкъм от лозницата в двора и ги притисне с ръце, ще напълни цяла чаша с вино.” – фантазирал си възбуденият милиционер. Обаче, вместо да откъсне грозд от асмата, домакинята протегнала ръка към госта си и започнала задъхано да го разсъблича. Кирко Влаев я гледал като омагьосан, докато тя хвърляла като ненужни парцали дрехите му по пода.
„Тоя мъж е голям ахмак! – възмутил се милиционерът. – Ако аз бях на неговото място, досега щях десет пъти да съм я вдигнал на ръце и занесъл до кревата! А той чака тя да го ръководи. Пък има такива яки мускули, че може трактор да повдигне без да му мигне окото.”
Тъй като жената, улисана в любовната игра, забравила да загаси лампата, наблюдаващият милиционер видял през процепа как след половин час Кирко Влаев се измъкнал изнемощял измежду бедрата на Севдалина. Седнал до масата и запалил цигара, като издухвал на кълба дима. Поради някакво фалшиво благоприличие съблазнителката се наметнала с полупрозрачна блуза, извадила две стъклени чаши и наляла в тях вино.
- Остави тези твои миризливи цигари – казала тя на тайния си любовник и му подала кутия с папироси със златни мундщуци. – Останаха от мъжа ми – допълнила чаровницата и след малко неочаквано продължила: - А ти кога ще ми станеш мъж? Нали има съдебно заключение, че Георги е безследно изчезнал и имам право отново да се омъжа! Толкова години вече се крием от хората и от света!
- Тайната любов е по-сладка! – опитал се да остроумничи Кирко Влаев и загасил евтината си цигара в порцеланов пепелник с кацнала позлатена пчеличка върху него. После се пресегнал и запалил от цигарите на пропадналия някъде даскал.
- Искаш ли да продам къщата и да се преселим в града? Там ще заживеем като законни мъж и жена – попитала го напористата Севдалина и отпила глътка от своята чаша.
- Не мога – поклатил глава нощният й посетител. – Имам престарели родители. Как да ги изоставя?
- Стига с това твое оправдание! – разсърдила се жената и гърдите й трепнали ядовито под полупрозрачната блуза. – Не искам повече да го чувам! Ще оставиш майка си и баща си на грижите на сестра си. И тя има задължения към тях!
- Но сестра ми има свои деца. Как да гледа и грохналите старци?
- А аз как да имам деца? Не мога да зачена от Светия дух! Скоро съвсем ще ми мине времето да бъда майка!
- Защо не забременя от съпруга си? С такъв голям мерак го грабна и го доведе в къщата си, когато дойде тук по разпределение.
- Не заченах, защото излезе, че е доста изнежен мъж – златен пръстен с наполеон от 22 карата, верижки, ланци, претенциозни сбирки от красиви камъчета, грамофонни плочи с гъзарска музика. Не искам да имам кекаво потомство като него, искам красиви и силни деца като тебе! Желая те с цялата си любов! Знаеш колко много те обичам – бях готова да дам цялата си кръв, за да те спасят, когато ти катастрофира с камиона на ТКЗС-то по пътя към града.
Севдалина се засмяла:
- Може да се каже, че в твоите жили тече и моя кръв – от тази, която ти преливаха в болницата.
- Ако веднага се оженим, ще възбудим съмнение и ще започнат да ни спохождат разни милиционери, следователи, прокурори…
- Никакво съмнение няма да възбудим – нацупила се Севдалина. – Ти си свободен и аз съм свободна. Какво по-нормално от това да се вземем, да се съберем заедно?
- И това ще стане – отвърнал с примирение Кирко Влаев и започнал да се облича. – Обещавам ти.
На сбогуване Севдалина го прегърнала и го целунала. После облякла пеньоар на баклавички, загасила лампата и внимателно огледала двора, улицата и съседните къщи. Милиционерът обаче предвидливо се бил изпарил.
След като чу тази история, прокурорът нямаше минута покой. В един момент разпореди – докато Кирко Влаев прави любов с жената на изчезналия учител – една бригада от специалисти да прободе с шишове нивичката с картофи на любовника. За съжаление нищо не беше открито – шишовете не попаднаха на криминално погребение. Тогава Нейчо Петков се реши на отчаян ход. Разпореди да пристигнат два джипа с оперативна група и с прожектори. В два часа през нощта, при пълна тишина, оперативните работници обиколиха къщата на съблазнителката и запалиха прожекторите.
- Излезте веднага! – извика прокурорът.
Обезумели от изненада Кирко и Севдалина изскочиха голи пред вратата. Когато се чу командата: „Горе ръцете!”, любовникът се струполи в несвяст, а прелюбодейката рече:
- Предчувствах, че рано или късно това ще стане. Една циганка ми го предсказа в града.
Още същата нощ тя разказа на прокурора, че двамата със съселянина си убили мъжа й. Севдалина го била напила с вино, а любовникът забил в гърдите му кухненския нож, който жената му подала. После довлекли жертвата до нивата на Кирко и го закопали край поточето, което бълбукало от близкия извор и я напоявало. Надявали се, че водата много бързо ще разложи тялото на учителя и ще прикрие злодейството. За съжаление при огледа хората с шишовете не попаднали на костите – може би са бързали за изпълнението на спешна задача, а може би от мързел са претупали работата си. Както и да е!
Щом слънцето изгря прокурорът с още двама милиционери отидоха на указаното място и започнаха да копаят. Много скоро пробляснаха кости. Неопровержимо доказателство, че това е трупът на мистериозно изчезналия Георги Кардамов беше един пръстен с вградена монета – златен наполеон от 22 карата.