МЪЖЪТ НА ТОТКА

„Кафе или чай?” – пита стюардесата, а аз съм забил поглед в прозорчето на самолета и си мисля кога ли лъскавата машина ще се наклони на една страна и ние всички ще се изсипем от нея като круши от пластмасова щайга. Питам се не защото няма високо дърво, от което да не съм падал, а защото до мен седи един 150-килограмов мъж, който непрестанно пухти и се накланя ту надясно, ту наляво. Това го прави не поради дебелината си, а понеже е обул тесни обувки, които го стягат до полуда – нови, черни, лачени.
- Защо сте тръгнали на Олимпиада с такива обувки? – питам го, тъй като годината е 1980 и пътуваме към Москва – столица на световното състезание.
- Ами че аз с тези обувки нито ще тичам по пистите, нито ще плувам кроул – отвръща той с усмивка. – Отивам на представително събитие и трябва да бъда официален! Тази Олимпиада ми е подарък от ръководството на завода за моето пенсиониране.
Дебелият мъж отпуска възела на червената си вратовръзка и се мъчи да откопчае най-горното копче на бялата си риза. Не се налага да разкопчава сакото на черния костюм, защото то от години не е било възможно да се закопчае.
- От времето на моята сватба са ми останали само мустаците – казва той. – Всичко останало в мене се е променило до неузнаваемост. Бях много слабо момче, толкова слабо, че момичетата не искаха да ми стават гаджета, защото не вярваха, че имам сили дори за една целувка. Накрая все пак се ожених за Тотка Мицева. Тя беше с пет години по-голяма от мене и не държеше да я целувам, защото вече се беше целувала с всичките момчета от махалата.
Цяла година, след като се подписахме в гражданското, получавах писма от предишните й гаджета. Пишеха ми: „Мухльо, иди в парка и преброй дърветата, върху които съм издълбал името на жена ти. Под тях сме се натискали до припадък.” Друго предишно гадже ме караше да отида да седна на еди коя си пейка, за да констатирам до каква степен са я разклатили с Тотка. Жена ми четеше тези писма и ми викаше: „Не обръщай внимание на тия простотии!” и ме теглеше към кревата. През месец ковях пирони в краката на този дървен креват, защото постоянно се разклащаше.
На 38-ия рожден ден на Тотка престанахме да клатим кревата. Помня, че беше неделя и легнахме за следобеден сън. Аз по навик пуснах ръка по бедрото й, а тя вместо да измърка отново като коте, изръмжа: „Да си махнеш ръката, че ще ти пръдна върху мерака!” Думата „пръдна” ме зашемети с вулгарността си. Изведнъж разбрах, че на Тотка, която за първи път беше станала жена на 15 години, й беше писнало от секс. Оттогава започнах да дебелея, тъй като замених удоволствието в кревата с удоволствието на плюскането.
За втори път срещнах мъжа на Тотка в Болшой театър. Отново беше официално облечен – като за министерски прием или за президентско погребение. Местата ни бяха в дъното на една ложа. Той с пухтене ми разказваше как цял ден е обикалял Москва, за да търси подаръци за внуците си. Пред нас седяха германци, които с нетърпение очакваха да се отвори завесата и да започне „Лебедово езеро” на Чайковски. Оркестърът засвири увертюрата, а съпругът на Тотка Мицева продължаваше да бърбори. Германците започнаха да шъткат с уста и да се обръщат гневно към нас.
- Кажи ми нещо на гръцки или на румънски – рече той.
- Защо? – учудих се аз.
- За да не разберат тия немци, че сме българи, и за да не изложим България.
После ме попита дали имам носна кърпичка. Отвърнах, че имам, и му я подадох.
- Ще си превържа с нея палеца на десния крак, защото много ми се протри в новите обувки – обясни той, взе кърпичката и с един замах я разцепи на две.
Добре, че в този момент германците започнаха да ръкопляскат и шумът от късането на плата потъна в аплодисментите. Моят приятел си превърза палеца и с облекчение въздъхна.
- Молцумеск! – благодари той на румънски и ми върна другата половина от носната ми кърпа.
- За какво ми е? – учудих се аз.
- Твоя си е – отвърна той. – Може до довечера да хремясаш и да ми благодариш, че съм ти я върнал.
Германците пак започнаха да шъткат и мъжът на Тотка ми каза на ухото, че отива да търси къде има бюфет, за да си хапне нещо.
За последен път се сблъсках с този човек на стадион „Лужники”. По програма имаше бягане на къси разстояния за жени. Когато спринтьорките се подредиха на стартовата линия, съпругът на Тотка измъкна от джоба на сакото си някакъв сандвич и лакомо го захапа.
- Когато видя разсъблечена жена по навик огладнявам – каза той и продължи да мляска. После ме видя, че се надигам от мястото си и попита: - Къде се изнизваш?
- Отивам да уча гръцки и румънски – отвърнах аз и повече не се върнах на стадиона.