ЕМАНУИЛ

Пръв хвърлих заровете аз. Те се завъртяха бясно в таблата и легнаха на 6 и 6. Христодор Гълъбов се усъмни, че още с първото мятане мога да направя дюшеш и ги огледа да не са фалшиви. Казах му, че съм ги купил от индийски магазин и вероятно са от слонова кост. Добавих още, че му ги подарявам, понеже неговите са протрити от много игра. Христодор благодари, залюля ги в ръка и ги хвърли. Те се свряха в моя десен ъгъл и утихнаха. Когато се наведох да ги извадя, видях някакви думи, изписани с химикал: „Ако печелиш често на табла, означава, че си пропилял много часове от своя живот.”
- Сигурно ги е надраскал някой, когото постоянно биеш! – рекох аз на Христодор. – Искал е по някакъв начин да те ухапе.
- Не, не – закима той с глава. – Надраска ги Емануил, синът на сестра ми Дариана.
И ми разказа странната история на това момче.
Преди години сестра му се влюбила в един летец. Когато съседките изклюкарили на баща й, че е бременна, той я пребил от бой и й посочил вратата на дома им. Да се маха и повече да не се мярка пред очите му. Нарекъл я развратница, която каля лицето му на свестен човек.
От този побой момичето потънало в кръв и загубило бъдещото си дете. Поради голямото унижение Дариана започнала да заеква и едва успяла да разкаже на летеца какво се е случило. Той много се разгневил, качил я в своята шкода и я закарал в родния си град, където се оженили. Дълги години сестрата на Христодор не можела да има деца. Баща й побелял от притеснение и непрекъснато се обвинявал, че завинаги е осакатил дъщеря си. Веднъж казал, че ако все пак му се роди внук, да не го кръщават на негово име. Такова наказание си избрал заради прибързаната си жестокост.
Преди петнайсетина години съпругата на командира на ескадрилата, в която служил летецът, казала на Дариана:
- Ще те заведа при една гледачка. Тя контактува с извънземни и ще ти помогне да родиш.
Дариана се разсмяла и отвърнала, че не вярва нито в извънземни, нито в дяволи, нито в ангели.
- Ти продължавай да не вярваш, но ела с мен – кандърдисвала я съпругата на командира на ескадрилата. – Ако ти се свидят десетте лева за сеанса, аз ще ги платя!
В края на краищата двете отишли при гледачката. Тя седяла на една маса, върху която горяла червена свещ. И пишела някакви букви, които ограждала с кръгчета, квадратчета и триъгълничета. Когато свършила, запалила хартията с тези букви и я изгасила в глинена чаша с червено вино. Жената на командира на ескадрилата обяснила за какво са дошли, а гледачката ги наблюдавала с поглед, който повече бил взрян навътре в нея, отколкото в двете посетителки.
- Седни на онзи стол в ъгъла – казала гледачката на Дариана – и леко придърпай роклята си над коленете. Така-а. А сега още малко си разтвори краката и се отпусни!
Сестрата на Христодор едва се удържала да не се изхили подигравателно, но стиснала устни и затворила очи. След малко чула гласа на гледачката:
- Ето, извънземните са вече тука. Виждам ги! Те ще ти помогнат да забременееш. Ще ти направят малка безкръвна операция. Няма да те боли. По-скоро може да усетиш лек гъдел, но ти не се страхувай.
В ъгълчетата на устните на Дариана отново се появила иронична усмивка.
- Готово! – въздъхнала гледачката. – Ако до 40 дни от тебе изтече мътна вода, значи ще имаш дете. Понеже разбирам, че не вярваш на това, което ти казах, не ти искам десетте лева, но те заклинам, ако се роди момче, да го наречеш Емануил!
Дните минавали един след друг и сестрата на Христодор съвсем забравила думите на гледачката. Но една събота, когато миела прозорците на апартамента, усетила, че стомахът я присвива. Бързо слезнала от стълбата и … напълнила един леген с тъмна, кафява течност. „Господи, от къде се взе толкова много вода в мене, след като от сутринта съм изпила само една чаша мляко с какао!” – учудила се жената. Летецът още в понеделник я завел на лекар и ехографът показал, че е бременна.
- Момчето, което се роди, нарекоха Емануил – каза Христодор и наля по чаша ракия. – То много не прилича на другите деца – не рита топка, не се научи да пуши цигари и да псува. Непрекъснато се завира в черкви и разговаря с поповете. Един протопрезвитер го изпитал с думите защо вече не се случват чудеса, както в библейските времена, а Емануил отвърнал: „Защото ако всеки ден се случват чудеса, те ще ни станат банални и ще престанат да ни удивляват!” Протопрезвитерът много се учудил, тъй като точно тези думи били изречени от някой си богослов Тертулиан преди сума векове. На свой ред Емануил го попитал защо Господ ни е създал такива свирепи, а иска от нас смирение, и защо ни е напълнил с похотливи мераци, а ни заповядва въздържание? Гледай само какви мисли му се въртят на това хлапе из главата! А момчето ще бъде тази есен в девети клас. Бележниците му до сега са пълни с шестици. Никога не съм го чул да хленчи за нещо или да укорява някого. Преди да излезе от дома си се къпе и си облича нова бяла риза. Онзи ден ме попита дали съм чел „Геният на християнството” от Шатобриан. Нито съм чувал за такава книга, нито знам кой е тоя Шатобриан. Не знаеше и Митко Ралчев от партера, с когото играехме на дюлбари. Тогава Емануил извади от джоба си химикалка и надраска върху таблата ми: „Ако печелиш често на табла, означава, че си пропилял много часове от своя живот.”
Първоначално възприех тези думи като обида, но като се сетих за ония двамата – Тертулиан и Шатобриан – се замислих, че има много истина в тях.