ГОРДИЯТ

На предната седалка в тролейбуса седяха мъж и жена. Жената извади от чантичката си някакво шишенце парфюм и каза:
- Директно си го поръчах от Париж. На етикета му пише, че има активно излъчване цели 24 часа и че е изработен върху основата на дългогодишни химически проучвания. Ароматът му можел да възбуди и най-пасивния мъж.
- Но аз не съм пасивен! – усмихна се мъжът.
- Знам, - отвърна госпожата, - но ние с тебе прехвърлихме петдесет години и аз съм длъжна да те държа по всякакъв начин плътно до себе си.
- Достатъчно си хубава, за да имаш нужда от помощни средства – поклати глава той. – От четвърт век сме женени и в моите очи си такава, каквато те видях на абитуриентската вечер.
- Въпреки силното ти въображение, аз съм длъжна да бъда постоянно нащрек, за да не залитнеш по някое младо момиче, напомпано със силикон.
В този момент тролеят спря на спирката пред Народната библиотека и от предната врата се качи един сакат мъж. Когато пристъпваше, той се олюляваше като махало, защото коленете му бяха хлабави и хлътнали едно към друго. За да не залети встрани и да не падне при лудешкото подкарване на тролея, той се вкопчи здраво за седалката на елегантните съпрузи. Мъжът го погледна и се изправи:
- Заповядайте, седнете! – каза.
В очите на сакатия пламна накаква дива искра.
- Благодаря, - тръсна с глава той. – Но аз съм софиянец и не обичам да седя в превозно средство.
Не разбрах защо използва думата „софиянец”. Може би искаше по някакъв начин да отклони вниманието от недъга си и да го прехвърли към градското си възпитание, което не позволява на истинските мъже да седят в претъпкан с дами тролейбус.
- Но, моля ви, седнете – настоя красиво облеченият господин.
Искрата в очите на сакатия се превърна в пожар.
- Няма нужда! – отвърна рязко той. – И, моля ви, не ме съжалявайте!
Елегантният господин продължаваше да стои прав. Сакатият се разтрепера целият от гняв и рече:
- Ето, ще се преместя назад, за да ликвидирам повода ви за съжаление…
И улавяйки се със силните си ръце за седалките, той започна да се провира с клатушкане към дъното на превозното средство.
- Горкият! – въздъхна една жена до мене. – Този човек беше надеждата на България по гимнастика. Има две първи места на европейски първенства, но при амбициозната си подготовка за Олимпиадата, падна от висилката и се контузи много лошо. Сигурно всяка нощ сънува, че слуша химна на републиката, докато го закичват със златния медал.
На следващата спирка сакатият слезе преждевременно и веднага запали цигара, за да се успокои. Елегантният мъж от първата седалка го съзря през прозореца и не откъсваше очи от клатушкащата му се походка, докато тролеят не потегли. Съпругата му до него продължаваше да държи в ръцете си парижкия парфюм и да му говори за задължението на всяка жена до смъртта си да бъде красива и съблазнителна. Той обаче не я слушаше.