„MADE IN CHINA”

Докато сипвах водни бълхи на златните рибки в аквариума, Видко Виденов запали цигара и се изсмя:
- Само гейовете се заиграват с дребни рибки. Истинските мъже се настървяват на шарани и пъстърви.
Преди да се извърна и да му изсипя бълхите върху голата глава, той продължи:
- Зарежи тия изнежени маниери и ела утре с мене на язовира.
Никога не съм ловил риба и едва ли щях да хвана и едно хилаво парче, но реших да отида. Усетих, че на Видко му трябвам за компания - наивник, който ще слуша с отворена уста ловните му истории. А Виденов е признат шмекер на лакърдии. Веднъж така се увлякъл в разни измишльотини, че най-старият рибар от групата му рекъл:
- Разказвай каквито си искаш щуротии, но престани да си разперваш ръцете като бостанско плашило. Каквото и да бръщолевиш от сега нататък, палците на двете ти ръце трябва да бъдат допрени!
- Добре де, добре – обидил се Видко Виденов и допрял двата си палеца. После докоснал и показалците си така, че се получил един отвор с формата на буквата „О”. Поел въздух и продължил:
- Хванах риба с ей такова голямо око!
Тази история се превърна във виц и сега обикаля из цяла България. А може би вече е прескочила западната ни граница и пълзи към Париж и Лондон.
След като нахраних моите златни рибки и изпихме по чаша карабунарско вино, Виденов ми заръча да купя едно печено пиле от супермаркета – за стръв на шарани – и си тръгна, за да оправи делкото на колата, с която рано сутринта щяхме да се понесем към язовира.
От мерак не мигнах цяла нощ. По едно време съм се унесъл и сънувам, че Видко е уловил кит и ми вика: „Виждаш ли каква голяма риба съм хванал, а всички ме мислят за тарикат с разчекната от лакърдии уста.”
На сутринта Видко ме събуди с клаксона на раздрънканата си шкода. Няколко сънени съседи се показаха на прозорците и взеха да ни ругаят, а един дори хвърли сурово яйце, което се разби в предното стъкло на колата и трябваше да го трием сума време.
- Ако не бяха тия простаци, до сега щяхме да сме уловили две-три парчета – каза Видко, натисна педала на газта, удари клаксона, за да вбеси още повече сънливите ми съседи и литнахме към язовира.
- Нося и за тебе въдица – каза той и докато въртеше с едната ръка волана, с другата запали цигара:
Стигнахме до язовира. Видко поздрави наклякалите си колеги с „Мараба, пичове!” и ми подаде въдицата. Закачихме от пилешката стръв и си намигнахме: „На слука!”
Пръв метна Видко, след него и аз. Гледам: той вади вече трето парче, а аз – нищо.
- Много наблизо хвърляш – прошепна той. – Опитай отново. Хвърляй по-смело!
Сложих нова стръв, замахнах и метнах почти до средата на язовира. Пак нищо. Видко Виденов напълни цяла пластмасова кофа, а аз блея като глупак. Ядосах се и закачих една много едра пилешка стръв. Засилих се и я хвърлих с всичка сила. Толкова далеч отиде стръвта, че не я виждах. По едно време гледам: кордата се опъва. Аз дърпам, рибата също се дърпа. Тегля с две ръце, рибата и тя здраво се тегли назаед. Заинатих се и наджапах до колене във водата. Сигурно съм уловил някое парче с око – голямо колкото на измислените риби на Видко Виденов, мисля си аз.
След половин час неистово дърпане рибата престана да се тегли назад и аз без особени усилия взех да въртя макарата. По едно време гледам: моята риба си показа муцуната. Но не приличаше на нито едно парче от кофата на Видко. Тегля още малко и какво да видя – вместо шаран ... лисица. В гнева си толкова силно съм хвърлил въдицата със стръвта, че тя е прелетяла над целия язовир и е паднала в горичката от другата страна на водата. Една изгладняла лисица, тръгнала да си търси рано сутринта закуска, е захапала пилешкото бутче и се е дърпала, докато се е удавила.
- С тая лисица и те ще влезеш в рибарските вицове – каза ми Видко Виденов с лукава усмивка и отново потъна в тютюнев дим.
Говори така от завист, помислих си аз и опънах лисицата върху тревата. Рибарите около нас прибраха въдиците си и седнахме на ракия, благи приказки и майтапи. Един младок ме помоли да му разреша да се снима с животното. Щял да покаже фотото на гаджето си. Разреших му. От другата страна на язовира някои се провикна високо, но не разбрах какво казва. После го чух да се смее с пълен глас. Боже мой, помислих си аз, кога успяха да разберат за моята лисица хората от другата страна на водата! А може би някой с бинокъл е видял как изтеглям от водата моя улов и им е казал.
На следващия ден съседите от блока, които ме псуваха, че съм ги събудил, се извървяха да гледат лисицата. А тя – вече изсъхнала – е като жива. Всички цъкат с уста, разпитват ме и аз подробно им разказвам как съм уловил животното. Единственото нещо, което пропускам да им кажа, е, че под задния десен крак на лисицата има надпис: „Made in China”.