БЯЛ ОБЛАК

Докато смесвах мастика с мента и малко сметана, за да направя „Бял облак”, вратата на кръчмата се отвори и в морето от цигарен дим към мене заплува Дора Кичева. Очите й се насълзиха, закашля се и на пресекулки каза:
- Искам да пуснеш една лъжа.
Спрях да друсам коктейла и се ококорих от любопитство.
- Искам да кажеш – продължи тя, - че на твоя телефон са ме търсили от Египет, за да ми съобщят, че един мой чичо е умрял в Кайро и ми е завещал цялото си богатство.
- Не съм чувал в Египет да е фрашкано с милионери – отвърнах аз и отнесох три бели облака в стъклени чаши на клиентите от масата до прозореца.
- Докато правиш коктейли можеш да пуснеш слуха, че чичо ми е притежавал две златни мумии от пирамидите и че е имал няколко декара пясък от пустинята Сахара, които е превърнал в луксозен плаж.
- Бръщолевиш пълни глупости! – изсмях се аз докато миех празните чаши от масата пред телевизора. – По-добре ми кажи кого целиш с тая лъжа?
- Целя трима мъже, които да оженя за моите дъщери. Както се е запекла работата ще останат стари моми. Трябва по някакъв начин да им примамя съпрузи. Не сме толкова бедни, че да ядем зрял боб от една паница с една лъжица, нито износваме дрехи на покойници, но пък и не сме толкова богати, че да съблазним с пари бъдещите зетьове. Веднъж видях реклама за шампоан, на която пишеше: „Какво му трябва повече на един мъж от жена с дълга коса, в която да се гали.” Накарах дъщерите си да си пуснат косите до кръста и се заоглеждах кой пръв ще им налети. Никой! След провала с рекламата те станаха толкова раздразнителни, че дори когато ги похваля за нещо, избухват в скандал срещу мен.
Кимнах с глава в знак на съгласие, защото трите момичета и срещу мен се нахвърлиха, когато ги похвалих, че са станали много състрадателни. Това се случи, когато ги видах да превързват с бинт липата срещу моята кръчма. Камионът, който ме снабдяваше със стока беше протрил до голо кората й.
Казах го и веднага се обърнах с гръб към тях, защото се страхувам да ги гледам повече от 20 минути, тъй като има опасност да ме налегне песимизъм – толкова са грозни горкичките. Ако пред кръчмата ми паркира НЛО и чуждоземните ми поискат силна ракия, за да спиртосат сестрите и да ги понесат из Галактиката като плашила, ще им дам безплатно. Обаче ако трябва да бъда искрен, ще кажа, че момичетата леко се разхубавяват, когато седят с неведени глави. Когато ги видях за първи път в такава поза си помислих, че четат любовни романи, които ги изпълват с вътрешно озарение. Оказа се обаче, че те не четат ами рисуват върху лакираните си нокти паяци. Защо паяци ли? Вероятно защото инстинктивно чувстват, че е крайно време да впримчат в паяжините си някой съпруг.
Поп Йосиф от главната черква ги беше посъветвал да пият светена вода от църковна камбана, но и това не ги разхубави. Председателят на читалището от своя страна им беше дал акъл да се запишат в курса по спортни танци, за да могат при подходящ случай да се включат в някое телевизионно шоу „Танцувай с мен”. Защото по принцип всички телевизионни шоута спомагат да се добие популярност сред мъжкото населенеие. Момичетата обаче му отговорили, че откъм музикалния такт се чувстват абсолютно осакатени от стария си транзистор ВЕФ, чиято антена била ръждясала и поради това мелодията се препъвала от пукания, които съсипвали усещането за ритъм на всеки валс, пасо-добле и джайф.
Но дори да се бяха родили като филмови красавици те пак нямаше да могат да се омъжат, защото баща им беше гърбав. И на всичко отгоре не с една, а с две гърбици. Затова му викаха Двугърбата Камила. Той се оправдаваше, че бил съвършено читав по рождение, но гърбиците получил като професионален боксьор. Преди да нокаутира съперниците си те го издебвали и го удряли в гърба, за да намалят силата му чрез болка в гръбначния стълб. За съжаление никой не вярваше на тези обяснения и всички ги приемаха като измислена биография, тъй като недъгавите и неудачниците много обичат да си измислят всевъзможни истории, за да се издигнат в очите на околните. Но да се върна към Двугърбата Камила – нито един ерген не би се оженил за неговите дъщери от страх да не му се родят гърбави деца.
Още докато Дора Кичева беше в кръчмата, аз се плеснах тарикатски по челото и извиках:
- Щом очакваш един милион наследство, редно е да почерпиш!
Тя веднага усетия хитрия ми номер и каза:
- Дай на всички по един „Бял облак” за моя сметка.
И си тръгна. След нея лъжата веднага припна из градчето.
Първи се улови на въдицата Парсо Парсов. Той е кротък мъж, но яде много и все чака някой да го почерпи. Понеже не знае с какъв вкус ще е почерпката, Парсо винаги си носи солница в джоба. Дора Кичева се закани, че ще го приучи да яде само вегетариански манджи, за да й бъде евтин зет.
Втори захапа лъжата Ефтим Кречманлиев. Той работи в погребалната агенция „Вечен мир” и много се дразни, когато го питат дали жителите на рая си говорят на „вие” или на „ти”, тъй като всеки ден се появяват все нови човешки души, които няма начин да се познават с останалите обитатели. Иначе е спокоен човек, по-точно е да се каже – отчаян човек. Защото е само на 25 години, а вече е бил на 125 погребения. При такова съотношение на двете числа и най-големият оптимист ще съзре безсмислието на живота и ще се гръмне. Как да посегнеш към топлата си жена, когато непрекъснато къпеш и обличаш студени мъртъвци?!
Третият бъдещ зет се казва Панайот, но всички му викат Мазния Пацо. Не защото си маже косата с гел на „Нивеа”, а защото има дупеобразно лице. Фелдшерът Яначков казва, че Мазния Пацо страда от някаква болест логорея, при която болните непрекъснато приказват и дават глупави съвети. По идея на Пацо половината хора в града ни кръстосват пръсти против уроки щом срещнат другата половина. Освен това е внушил на младите жени да не перат черни дрехи в щастлив ден, защото ще им се скапе късметът, а старите посъветвал да коленичат в мравуняк, за да излекуват артрита в колената си чрез нахапване от черните инсекти. Когато дава съвети, той винаги е обут в обувки с висок ток. Така се извисявал над простотията и над сухоземния прахоляк. Една от бабите, които го послушаха, беше толкова обилно нахапана от мравките до кръста, че не можеше по никакъв начин да се освободи от двете си естествени нужди – голямата и малката. За да си отмъсти на Мазния Пазо, тя влезе в моята кръчма, взе от масата до вратата една чаша и я разби в тавана над главата му. Парчетата стъкла се забиха в косата му и той се разпищя като слабохарактерен мой клиент, който е открил в бутилката с бира бръмбари и пчели, счепкали се в смъртоносна схватка.
Докато вадех от главата на Мазния Пацо парчетата от чашата си мислех, че е късметлия с това вертикално падане на стъклата, защото ако те бяха в хоризонтален полет, щяха да се забият по бузите му и да нарежат жестоко дупеобразното му лице. Съзнателно попивах кръвта от главата му с един захабен до черно пешкир, за да не се паникьоса при вида й. От страх да не се възпалят прорезните му рани Пацо престана да се къпе и натрупа толкова кир по кожата си, че тя се оказа по-дебела от ризата му. С тази кир той подходи към сватбата си, по точно – към сватбата на тримата.
Тази сватба продължи два дни и може би щеше да прелее в трети, ако внезапно не застудя. Червените тухли на моята кръчма посиняха от студ. Младоженците бързо се вмъкнаха под завивките и след девет месеца се родиха три деца. Постепенно интересът към очакваните пари на египетския чичо бе изместен от грижите по отглеждането на хлапетата. Особено доволен беше Двугърбата Камила, защото нито едно от внучетата му не се роди с наследствена гърбица. От радост той си купи лачени обувки, които силно скърцаха. Те постоянно привличаха вниманието на хората, които го питаха от къде ги е купил. Вместо да им отговори, той им обясняваше, че има три внучета, които са читави и красиви като ангелчетата в главната черква.
В един момент Парсо Парсов, Ефрем Кречманлиев и Мазния Пацо разбраха, че никакви пари няма да дойдат от Египет и се почувстваха жестоко измамени. Обаче вече нямаше на къде да мърдат! Като се досети за какво са омърлушение Дора Кичева ги посъветва да парцелират замръзналия язовир и да го продадат терен по терен на пътуващите из тези краища наивни англичани. Зетьовете набиха железни клинове в леда и очертаха линии с гъстото червено вино, което им дадох. До пролетта не се веснаха никакви англичани. Ледът се разтопи и клиновете потънаха на дъното на язовира. Язък и за червеното вино!
Вместо англичаните пристигна някакъв плешив мъж, който на ляво и на дясно показваше личната си карта, на която пишеше, че се казва Ганчо Кичев. Твърдеше, че е чичо на Дора Кичева. Идвал от Египет, за да си получи обратно парите, които преди години бил дал в заем на брат си – бащата на Дора.
Двугърбата Камила го почерпи по роднински със специалитета на моята кръчма – коктейла „Бял облак” – и по тъмно го удави в язовира.