ПАРФЮМ ОТ ПЯСЪК

„Най-елегантното облекло за една жена са две капки парфюм, поставени на дискретно място.”
Тези прочути думи на Бриджит Бардо Ивелин Карлов изписа с червен маркер върху новия рекламен постер и отстъпи крачка назад, за да прецени как ще изглежда върху витрината на магазина му за козметика. Изведнъж му хрумна, че текстът ще стане още по-шокиращ, ако замени „дискретно място” с „интимно място”. В момента, когато си представи напливът от млади момичета, зажаднели да се облекат като известната френска киноактриса, вратата на малкото складово помещение се отвори и се показа носът на продавачката Стефания.
- Шефе, увътрихме се! – изхлипа тя и две едри сълзи се търкулнаха по гримираното й лице, като чертаеха черни вадички от аркансила на миглите й.
- Пак ли те прецакаха? – ядоса се Ивелин и хвърли рекламния постер върху пода.
- Въобще не можех да предположа, че ще ме изпарзалят по такъв гаден начин! – отвърна продавачката, докато размазваше по лицето си черните сълзи.
- Престани да хленчиш и обясни какво се случи! – каза собственикът на магазина, вдигайки от земята постера.
- Ами преди малко дойде един много елегантен господин и пожела да купи парфюма на Долче и Габана. Поднесох му капачката на рекламното шишенце да я помирише и да каже дали за същия аромат става дума, но той се усмихна и отвърна, че му е добре познат, тъй като вече го бил подарявал на не една и две любовници. Не се учудих, че сменява гаджетата като чорапите си, защото на такъв готин мъж и аз бих му се свалила, дори без Долче и Габана...
-Не ме интересува с кого се сваляш, - прекъсна я Ивелин Карлов - а как те прецакаха!
- Ами отключих вратичката на стъкленото шкафче и му подадох съвсем нова кутийка с предпочитания от него парфюм. Той припряно го пъхна в джоба на шлифера си, сякаш на креват го чака поредната му мадама. После май се усети, че може да стане за майтап с това си нетърпение, извади кутийката от джоба и помоли да я опаковам като луксозен подарък. Отговорих му, че няма никакъв проблем, и понеже ме обхвана гаднярска ревност, реших да го забавя още малко. Попитах го дали желае пакетирането да стане с жълта гланцова хартия на пъстри сърчица, или предпочита сребърно фолио с разпръснати по него розички? Той усети, че си правя гъдел и отвърна, че не му пука за вида на хартията. Разчитал на моя вкус. Аз отрязах парче от жълтата гланцова ролка, обвих с него парфюма и го привързах с оранжева лента, като накъдрих краищата й с ножица. С най-чаровната си усмивка му казах, че при нас Долче и Габана струва 191 лева и че ще трябва да се бръкне за още една петарка за луксозната опаковка. Господинът попита дали може да плати с долари, но аз отвърнах, че не боравим с валута и го помолих да отскочи до отстрещното чейнчбюро, където би могъл да обърне валутата си в левове. Той кимна с глава и излезе. Минаха 5, 10, 15 минути, а от него – ни кост, ни вест. Започна да ме чопли съмнение и разопаковах подаръка. Отидох с кутийката до витрината – да я огледам на по-добра светлина. Нищо особено. Но когато я обърнах и се взрях в дъното й, се разтреперах – липсваше лепенката с баркода. Разкъсах целофана и отворих картоненото капаче. И какво да видя – вместо обичайното стъклено шишенце вътре беше пълно с пясък. Ужас! Щях да получа инфаркт! Значи човекът е имал в джоба на шлифера си друга кутийка, пъхнал е истинския парфюм и вместо него е извадил ментето. Какъв подлец! А нямаше вид на мошеник. Беше изтупан в скъпи дрехи, имаше готино лице – приличаше на Антонио Бандерас.
- На Антонио Бандерас ли? – хвана се за главата собственикът на парфюмерийния магазин. – Ами този същият хубавец замъкна преди месец брат ми с 20 000 лева!
- Как така? – учуди се Стефания. – Отмъкнал е Долче и Габана за двайсет хилядарки?
- Много си глупава! – тросна се шефът й. – Как може да се отмъкнат парфюми за 20 000? Брат ми няма нищо общо с козметиката, той държи ресторант в жк „Младост” и между другото пласира контрабандни цигари. С тази стока го снабдява същият този Антонио Бандерас. Кара я с микробусче. Бяха големи приятели. От първи до единайсти клас седяха на един чин. Ходеха заедно по дискотеки. Ожениха се за две сестри близначки. Кумуваха си един на друг. После станаха кръстници на децата си. В един момент Антонио Бандерас развъртя нелегален бизнес и започна да зарежда брат ми с цигари без бандерол. Първият транш беше за 1 000 лева. Далаверата потръгна и брат ми взе да прави нови поръчки – за 5 000, за 10 000, за 15 000 лева. Последната договорка беше за 20 хилядарки. Брат ми му ги наброи в едно кафене в „Лозенец”. Аз също бях там и след като изпихме по една „Лаваца” с парче торта „Гараш”, се уговорихме ние да тръгнем напред с моя мерцедес, а той да кара подире ни с неговия микробус. Решихме да скрием стековете в апартамента на родителите на жена ми в жк „Люлин” и периодично да ги изтегляме за продажба.
Тръгнахме. След нас забръмча микробусът. Паркирахме пред блока на тъста и тъщата в „Люлин” и зачакахме да се появи колата на Антонио Бандерас. Пропуснах да ти кажа, че той се казва Сашо Малчев, но заради приликата му с испанския мачо му викат Антонио Бандерас. Чакахме, чакахме, по едно време брат ми загуби търпение и звънна по мобилния телефон: „Къде си бе, баджанак? Кво става? Що се бавиш?” А оня му вика: „Спряха ме ченгетата и конфискуваха цигарите. Претарашиха ме и ми прибраха и мангизите.” Видях как брат ми направо се спече. И как няма да се спече, като усети че коварно са го изработили. Баджанакът му е спечелил доверието с няколко внимателно обмислени хватки, зарибил го е с три-четири изгодни транша и накрая му е нанесъл големия удар.
- Но как така? – опули се продавачката Стефания. – Нали са приятели, роднини, баджанаци?
- Какво значи роднини? – озъби се Ивелин Карлов. – Щом става дума за пари няма нито братя, нито сестри! Двайсет хилядарки не са за пропускане, нали?
- Не са – съгласи се продавачката. – Но как е възможно, след като си отмъкнал цяла торба с мангизи, да се циганиш за някакви си 191 лева, без да броим петте лева за опаковката?
- Слушай какво ще ти кажа – махна с ръка Ивелин Карлов. – С колкото повече пари се тъпчеш, толкова по-гладен ставаш! Няма значение дали ще замъкнеш някого с десет лева или с десет хилядарки! Важното е да се кефиш на келепира си.
- Шефе, - плясна с ръце продавачката – понеже се чувствам виновна, че съм така злобно прекарана и понеже не мога да извадя от чантата си 191 лева, ти предлагам да отидем с едно мое гадже-боксьор при този Антонио Бандерас. Ако не ни върне веднага Долче и Габана, и ако не ти пусне в ръцете торбата с 20-те хилядарки, моят човек така ще му накъдри физиономията, че вече всички ще му викат Антонио Кьоравия.
И като се изкискаха, двамата се запътиха с мерцедеса към къщата на измамника в „Орландовци”. По пътя се отбиха да вземат боксьора, когото Стефания приласка на задната седалка с каскада от целувки.