неделя, 15 януари 2012 г.

ШАРАНИТЕ

Поради стар професионален навик стоматологът Панчев не гледаше хората, с които разговаря, в очите, а в зъбите. По тях можеше да познае дали живеят в град с варовикова вода, обичат ли често да пият кафе и дори по колко кутии цигари пушат на ден. Мъжът срещу него имаше счупен кучешки зъб и Панчев предположи, че е от ония тарикати, които обичат да отварят бирени бутилки със зъби.
- Може ли да си сменим местата? – попита мъжът. – Искам да бъда до прозореца, за да видя пътниците, които ще слезнат от влака.
Панчев кимна с глава и стана. Чак сега забеляза, че човекът със счупения зъб носи ловджийска пушка. Сигурно ще проследи някой пасажер и ще го застреля на място, където няма да има свидетели. Вероятно е наемен убиец. Зъболекарят усети, че го втриса и хиляда пъти съжали, че е седнал до прозореца на този гаров ресторант.
Мъжът си поръча чаша „лаваца” и запали цигара. Пушката легна на коленете му. В момента, когато Панчев помисли, че убиецът бърка в джоба си, за да провери дали не е забравил патроните, мъжът извади нещо надиплено като носна кърпа и го разгъна пред зъболекаря.
- Вижте тези дамски гащички – каза той. – Може ли да предположите колко струват?
- Никога не съм подарявал дантелени бикини и не знам каква им е цената – вдигна рамене Панчев.
- Точно осемстотин лева – отвърна мъжът, смачка гащите и ги мушна обратно в джоба си.
- Осемстотин лева ли? – учуди се зъболекарят.
- Точно осемстотин! – отвърна ядосано убиецът. – Сдобих се с тях по много глупав начин. Бях на дискотека в центъра на града с приятелите ми, с които редовно играем на карти, и по едно време гледам, че някакво непознато момиче непрекъснато ме зяпа. Ето ти бинго! – зарадвах се аз и отидох да я поканя на танц. После я почерпих коняк. Тя ми каза, че идвала от София да види леля си за малко и пак се връщала. След втория коняк й предложих да се поразходим – изпуска ли се такова русо гадже? Излязохме от центъра и аз все гледам да я забия в боровата горичка. Докато ми разказваше, че учила в готварски техникум и че най-добра била в приготвянето на десерта „Мадам Помпадур”, навлязохме доста навътре. По едно време се спряхме, аз я прегърнах и я целунах. Тя не се съпротивляваше и поради това реших веднага да атакувам. Пуснах ръце надолу и погалих краката й под роклята. Очаквах, че ще ми завърти някой шамар, както правят момичетата от нашия град, но тя само тихо се разсмя. Тогава с разтреперани от нетърпение ръце аз й свали гащите и ги пъхнах в джоба на панталоните си. „Разбрах какви са ти намеренията, но ще трябва да се отдалеча малко от теб заради моя женска нужда” – каза тя и направи две крачки напред, но веднага се върна и ме помоли да я наметна с якето си, защото й станало хладно в гората – нали е само по рокля! И аз, тъпанарят, я наметнах. Тя се шмугна в тъмнината и повече на я видях. А в якето си, освен документите, имах и осемстотин лева. По този начин останах само с нейните дантелени гащи за … осемстотин лева. Предполагам, че е хванала обратния влак и се е покрила в София, а може да е била със сводник, който я е качил на колата си и на секундата са офейкали с моите пари, които ги събирах, за да си купя нова ловджийска пушка. Със сигурност мога да кажа само едно – че не е взела такси, защото я описах пред нашите момчета с жълти коли, но никой не си спомни да е возил до София такова момиче.
Когато научиха за тази история, приятелите ми, с които всяка събота и неделя играем на карти, се спукаха от смях и ми измислиха прякора Сандо Дантелата. Понеже предполагам, че тази мръсница ще се опита да повтори номера си, аз идвам в петък вечер тук и оглеждам пътниците, които слизат от софийския влак. Сигурно мислите, че в яда си ще я гръмна с тази пушка? Не, не! Искам да я изплаша, за да ми върне всичко до стотинка.
Сандо Дантелата удари с юмрук по масата:
- На всичко отгоре същата вечер си счупих зъба, като извадих от хладилника една бира и по навик отворих капачката й с уста!
Очите на мъжа шареха през прозореца в очакване да се появи неговата крадла.
- Пръв ме нарече Дантелата моят партньор по карти – продължи той. – И от къде на къде ще ми се подиграва точно той, чиято жена можеш да видиш съвсем гола в джиесемите на мъжете от града? В деня, когато за пръв път я видял, получил силно главоболие, но съвсем не го възприел като като знак, че ще последва крайно несполучлив брак. Когато след сватбата й направил забележка, че е неприлично всички в града да я имат гола, тя отвърнала, че възнамерява да се снима за „Плейбой”, за да си избере измежду мераклиите мъж, от кого да роди деца с дълги ходила на краката. Какво значение имат стъпалата на един човек? – попитал я партньорът ми, а тя отвърнала, че по този начин се познава какъв ще бъде ръстът на детето. Високите мъже имали шанса да станат волейболисти и по този начин хем да играят за кеф, хем да си изкарват прехраната.

Жаждата за много мъже дошла у жена му в пубертета, когато един доктор с дебели очила сбъркал рецептите и вместо да й даде мехлем срещу пъпките по лицето, й дал някакви прахове, с които лекувал студените жени. При нея праховете се проявили с двоен ефект, защото тя не само че била от зодия Дева, но и асцедентът й бил Дева. Значи – двойна женственост!
„Ако продължаваш да ми държиш морални проповеди – рекла му тя – ще те лисна в лицето със сярна киселина и ти завинаги ще ослепееш. Тогава ще мога свободно да си водя любовниците у дома!” Това го казала в момент, когато яздела мъжа си на конче. Той се стреснал от изумление, спънал се и си счупил ръката. След тази закана престанал да я търси дори в брачното легло.
За да компенсира липсата на секс той започна да яде шоколади и кифли с мармалад. Никой не искаше да се ръкува с него, защото дланите му лепнеха като намазани с мед. Измислиха му прякора Дочо Кифлата. Самочувствието му на мъж се възвърна едва след като по мой съвет си купи от един сексмагазин надуваема кукла. Тя много прилича на жена му.
Сандо Дантелата се разсмя:
- И тоя рогоносец, моля ти се, седнал на мене да ми се присмива. Най-рядко ми се хилеше мис Гого. Но това беше само в началото. Той живее над фризьорски салон и поради това мирише на десет отпушени парфюма. Преди девети септември къщата, която обитава, била публичен дом и поради това на входната врата на стаята му има резбована гола Венера. Между краката й има издълбана дупка, през която любопитните, срещу заплащане, гледали какво става вътре.
Четвъртият от нашето каре знае няколко езика, но непрекъснато мълчи. Има насмешлив вид на лицето си, но не е от много дяволък, а защото, след като се родил, акушерката го изпуснала по невнимание върху един хумористичен вестник. (Тя публикувала епиграми в този вестник.) Оттогава устата му е изкривена в ироничен израз. В училището предпочиташе да отговаря на зададените от учителите въпроси писмено, за да не се разбере, че след изпускането гласът му е станал като на кикотещ се пияница. По едно време той се сдружи с едно куче, с което обичаше да ходи на лов. За да не го застреля някой от дружинката без да иска, четвъртият от карето ни отишъл при някакъв ходжа да направи на животното амулет. Платил амулета и го окачил веднага на врата на кучето. Въпреки това един пишман ловец го гръмнал, взимайки го за лисица. Мълчаливецът отворил амулета и в него пишело: „Хич не ме интересува дали ще утрепят псето, или не!” Нашият човек побеснял от ярост, одрал животното и го сготвил. Занесъл го на ходжата и му рекъл, че с помощта на кучето е уловил сърна. От нея направил манджата, която донесъл. Ходжата му благодарил на другия ден за вкусната гозба, а четвъртият му рекъл: „Не ме интересува дали си ял яхнийка от сърна или от убито куче!” И се разсмял със своя кикотещ глас.
Понеже ми омръзна да ме наричат Сандо Дантелата, аз улових през миналата седмица два шарана от по девет-десет килограма, провесих ги на едно дърво и ги прострелях със самчи. След като поиграхме на карти с приятелите, аз им предложих да хапнем сготвена риба. Те купиха вино и хляб и седнахме на трапезата. Момчетата се нахвърлиха върху яденето, но при всеки залък взеха да плюват сачми. „Какви са тия риби със сачми?” – любопитстваха те, а аз им обясних, че съм бил на Синия вир по обедно време. Там съм видял няколко шарана, които се измъкват от водата да се попекат на камънитие и съм ги гръмнал.
На други ден гледам тримата наивници клекнали зад храстите край Синия вир и чакат с пушките си да излезнат шараните. Аз гръмнах във въздуха и те се стреснаха. По подигравателния ми смях разбраха, че съм ги направил на глупаци и че са по-големи наивници от мене, дето ми пробутаха гащи за осемстотин лева. В края на краищата и тримата ми се обидиха и карето ни се разпадна.
В това време влакът от София изсипа пътниците си на гарата. Сандо Дантелата стисна пушката и се втренчи през витрината на ресторанта. От джоба му се показваше дантелата на белите дамски гащи.
- Пак я няма – промърмори той, - но все пак някога ще я пипна тая жена! - Когато си върнете парите – рече зъболекарят, - елате да ви сложа златна коронка на кучешкия зъб, ако ли не коронката ще бъде най-обикновена. Ще ме намерите при стоматолога Филипов – отскоро идвам тук по един ден седмично да му помагам

Няма коментари:

Публикуване на коментар