понеделник, 16 януари 2012 г.

Отзиви за книгата на Станко Нацев
„БЯЛАТА ЦАРИЦА”, публикувани в пресата


КНИГА, СЪБРАЛА ПОПЪТНИ СЪДБИ

Ръководейки се от старата максима, че написаното слово остава, написах моите впечатления веднага след прочитането на книгата „Бялата царица”. Още първите разкази в нея ме грабнаха и накараха да продължа да поглъщам страница след страница. Отпечатаното в книгата веднага събужда подчертан интерес, защото в основата му лежи едно изцяло напълно адекватно отношение към многообразието на сегашната заобикаляща ни действителност.
Може би аз, под влияние на многогодишните ми занимания като историк, съм достигнал до извода, че съвременните ни писатели умишлено, или по ред други причини, просто странят да отразяват явленията, които са ни блокирали в днешно време. Много рядко хората на перото се опитват да навлязат в детайлите на сегашното житие-битие. И ето, че Станко Нацев отчетливо успешно се включва и разработва един от най-трудните белетристични видове – късия разказ, в който, в малък обем и в лаконична форма, се вмества интересно и богато в тематично отношение съдържание.
Много от героите в „Бялата царица” читателят започва да ги чувства като реални, а не измислени персонажи. Засилва се убеждението, че те действително съществуват, родени и израстнали във времето, в което живеем. Това красноречиво се потвърждава от техните разбирания, взаимоотношения, постъпки, съдби. Авторът сполучливо е подбрал своите герои – личности от различни сфери на културата, науката и изкуството, а и най-обикновени представители на простолюдието.
Но именно тук се крие голямата загадка, която възниква пред читателите – как да приемат представените в разказите герои – дали като сполучливо взети от реалната действителност около нас или са плод на авторова фантазия. От тук вече и разковничето, събуждащо желанието у тези, които разгръщат книгата – да се озърнат около себе си и да видят дали такива герои наистина съществуват.
Не ми се ще да пропусна и бликащия от почти всяка страница на „Бялата царица” свеж и тънък хумор, който разведрява осезателно четивото и го прави по-приятно за възприемане.
Накрая ми се ще да направя една препоръка: книгата би могла да се нарече „Бялата лястовица”, защото тя действително е такава сред многото безсъдържателни и безинтересни нейни посестрими, залели пазара на късите разкази в областта на белетристиката. И още една препоръка към автора – да следва завета на великия Гьоте: „Не бързам, но и не спирам.”

Ст.н.с. дин Николай Савов
В. „Земя”, 1 юли 2011 г.



ИЗ ОПАСНИТЕ ЗАВОИ НА БИТИЕТО

Станко Нацев е роден писател. Разказите му се четат като сюжетни стихотворения – уж разказват, но повече казват с неизказаното, всмукват читателя в текста и го изваждат от контекста. Тяхната сила е в ненатрапчивите внушения, към които ни препраща, без да ни води до тях с настойчивост на автор, който иска на всяка цена да бъде разбран.
Тези текстове притежават фина сетивност, придружена от нежна наблюдателност, нещата от живота са уж реалистично-битови, но по-скоро излитат от опасните завои на битието и се губят между логичното и абсурдното, между сюрреалистичното и фотогеничното. Последното е нарочно, съзнателно търсено от писач, който вижда околното чрез
фотовизии и ги финализира с обърнат негатив...
„Бялата царица” – полиграфически продукт на издателство „Изток-Запад” - е сборник, който може вътрешно да ви сприятели с този автор, разполовен между късите прози и още по-късите си хайку антипрози. Това не е лутане, а естествено допълнение към жанровата разделеност.
Станко Нацев заслужава да бъде прочетен и усетен – като търсещ дух, който времето не може да опакова в олющеното всекидневие. От което този автор вади и отровата, и меда на своята успешна белетристика.

Румен Леонидов, писател
Сп. „Пламък”, бр. 4, 2011 г.



СЛУЧКИ, ПОДСКАЗАНИ ОТ ЖИВОТА

Че Станко Нацев продължава да заема водещо място между майсторите на късия разказ в днешната ни литература, свидетелство е сборникът „Бялата царица”. Новата книга на писателя, издание на издателство „Изток-Запад”, няма да разочарова и най-претенциозния читател.
Тази моя увереност се подхранва от безспорния талант, от умението на автора да разказва умно и интересно. Станко Нацев привлича читателя с оригиналните и интригуващи сюжетни ходове, завършващи с неочакван край, колкото и с дарбата си да разказва увлекателно. Надарен с художническа наблюдателност да открива ония детайли от характера на героите, които мотивират поведението им, писателят превръща случките в безспорен художествен факт.
Някои от разказите имат криминално-приключенски характер, други се доближават до фейлетонния жанр и миниатюрата. Във всеки от случаите авторът доказва умението си да повествува живо, с тънка ирония и неподправено чувство за хумор.
Героите в „Бялата царица” са от различни слоеве на обществото – учени и дейци на изкуството, бедни и богати, но повече или по-малко дамгосани от съдбата, всеки със своята драма: разочарованият от изневярата на похотливата си съпруга художник („Нона и лятото”), потресеният дърворезбар Евлоги Гигов Гинев от кражбата на изработената от него „Бяла царица”, богаташи-разбойници, клошари-благородници... Има от какво да се трогне читателят, а също и да се развълнува, когато прочете „Бялата царица”. Защото разказите на талантливия автор са му „подсказани” от живота. А той е толкова многообразен и неповторим...

Иван Вълов, литератерен критик
В. „Дума”, 17 септември 2011 г.




ЖИВИ ОБРАЗИ, ЗАНИМАТЕЛНИ СЮЖЕТИ

Повече от трийсет попътни истории е събрал в „Бялата царица” белетристът Станко Нацев. Той е майстор на разказа, който с всяка нова книга доказва, че има какво да каже на своите любознателни читатели. Станко Нацев е познат на хората, влюбени в художественото слово, още от 80-те години на миналия век, когато печата своите белетрестични творби в периодичния печат. Автор е на повече от десет книги, които срещат читателя със съвременника, с човека и колоритния типаж от нашата улица, от нашия град. Това е най-ценното в неговите белетристични творби – че открива и представя живия образ, занимателния сюжет, случката, която ни е близка.
Творческият път на Станко Нацев е свързан с журналистиката и с едни от най-успешните всекидневници в исторшията на българския периодичен печат – „Вечерни новини”. На страниците на този обичан от всички българи вестник Станко Нацев присъства като журналист повече от две десетилетия. Точно тогава белетристичните му опити провокират основателен интерес у читателите.
Опитът в журналистиката вероятно му е помогнал да улавя образите в движения, да прониква в същината им и да ги включва в сюжети, близки до съвременния читател. Това проличава и в „Балата царица”, която заслужава да бъде прочетена. Не само защото е много българска, написана от български автор.

Елиана Митова, журналистка В. „Класа”, 17 октомври 2011 г.

1 коментар: