ЕДНА ГОЛЯМА ЛЮБОВ

В този следобеден час времето в Музея на траките също беше задрямало. Разбутаха го десетина екскурзианти, които носеха пластмасови бутилки с вино от грозде, което е растяло в околността още по времето на цар Амадок I. Така им каза Васил Акардьона, който вдигаше всяка закупена от неговата изба бутилка срещу слънцето, за да се види, че в нея няма нито грам утайка. „По това вино – говореше разпалено продавачът – са били луднали не само одрисите, но и астите и бесите. А когато Севт III се счепкал с Александър Велики, той предвидливо налял по един ритон от червената течност на всеки свой пехотинец, за да се изпълни със сила. На конниците пък се полагал по цял кратер.” С подобни чути-недочути истории Акардьона пълнеше главите на своите клиенти, преди да ги отпрати към Музея на траките.
На тоя Васил му извадили прякор Акардьона, защото в детството си винаги откривал вечеринките в клуба на Отечествения фронт с валса „По върховете на Манджурия”. Въпреки че сума години разтягал меха на произведения в Германия „Велтмайстер”, той така и не се научил правилно да изговаря думата „акордеон”.
Уредничката на музея Калояна Палюшева посрещна с усмивка групата и помоли мъжете да оставят бутилките под закачалката за дрехи. И първа тръгна към централната зала да разказва историята на нашите предци, сочейки с показалка различните оброчни плочки, скулптурки на бог Херос, монети, върхове на стрели и огризания от зъбите на времето шлем.
Странното беше, че никой не обръщаше глава към посочените антики в лъскавите витрини, а всеки беше вторачил поглед в нея, въпреки че тя не впечатляваше нито с дълбоко деколте, нито с къса пола, дори не се беше накиприла с обиците на някоя древна тракийска принцеса. В един момент Калояна Палюшева въздъхна и отпусна ръце. „Омръзна ми бърборенето на бай Васил по мой адрес! – помисли си тя. – За да си продаде виното разказва какви ли не клюки за живота ми.” После огледа групата, усмихна се и каза: „А сега ще ви покажа най-интересния експонат, с който нашият музей стана известен в световната тракология. Самата аз го открих при едни разкопки.”
Преди да се качат в автобуса, екскурзиантите се отбиха да купят по още една бутилка вино от бай Васил Акардьона и две от жените му рекоха: „Любовната история на уредничката, която одеве ни разказахте, е хиляда пъти по-интересна от историята на изровената от нея стъкленица с парфюм на тракийска царица.” „Така е – кимна с глава Акардьона. – И други госпожи са го признавали.”
Когато се завърнаха в София, дамите от групата разказаха на своите приятелки, колежки и съседки невероятната любовна история на Калояна Палюшева. А дали е невероятна – преценете сами:
Още в гимназиалните класове бъдещата уредничка си падала по историята. В летните месеци почервенявала като рак, докато се вихрела под жаркото слънце при археологическите разкопки. Затова никой не се учудил, когато, щом си взела дипломата за средно образование, хванала първия влак за столицата да се запише за студентка по история. В списъка на приетите била на първо място. Изпитите си взимала само с шестици и поради това получавала висока стипендия. Но от един Осми декември започнала да си разваля успеха, защото се била влюбила. Добре, че това се случило в последната година на ученето й, та тройките и четворките не се отразили пагубно върху крайния успех на дипломата й.
И така: тържеството на студентския празник било в ЦДНА. Голям салон, красиви тапети и полилеи, останали от времето на цар Фердинанд. Студентите по история страшно се кефили на този старинен интериор. С тях празнували и колеги от Машинно-електротехническия институт. Водещият на програмата бил много находчив човек и предложил оригинален сценарий за веселбата. В две картонени кутии от обувки – едната облепена със синя гланцова хартия, а другата – с розова – пъхнал листчета с имената на известни влюбени двойки. В розовата кутия били женските имена, а в синята – мъжките. Още в началото на тържеството той призовал присъстващите момчета и момичета да бръкнат в тези кутии и да си извадят листче с име, под което ще прекарат вечерта. Когато кутиите се изпразнили, водещият дал знак на музиката да спре и обявил: „Девойката, която е изтеглила листче с името на Наталия Гончарова, ще танцува с момъка, на когото се е паднало името на Александър Пушкин.” Веднага една студентка и един студент се отделили от останалите и застанали в средата на дансинга. След тях той извикал Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, Лора и Яворов, Дон Кихот и Дулцинея, Офелия и Хамлет, Орфей и Евридика. Когато известил: „Клеопатра и Марк Антоний” към дансинга се запътили Калояна Палюшева и един младеж от МЕИ с истинско име Антон Марков. Този Антон Марков бил толкова хубав, сякаш е слязал от екрана на холивудски филм. Адамовата му ябълка била силно изпъкнала, което говорело, че не е някой захаросан красавец, а истински мъжкар. Нищо чудно, че Калояна веднага се захласнала по него.
Музиката засвирила прочутото парче на Пол Анка „Ти си моята съдба”, а двамата все не влизали в ритъма на блуса, защото се изпивали с очи. Най-сетне студентката от Софийския университет продумала: „Не мислите ли, че нашите исторически имена по някакъв начин кореспондират с истинските? Ето, например, Клеопатра и Калояна започват с една и съща буква и се обвързват с още няколко общи „л”, „а” и „о”. А фамилията ми Палюшева започва със същата буква, с която започва и родът на египетската царица – Птолемеите. Вашето име пък е още по-символично: Марк Антоний и Антон Марков почти се покриват по звук.” „Права сте – отвърнал партньорът й. - Не бях се замислял върху това, защото уча двигатели с вътрешно горене и само разни машинарии и видове горива ми се въртят в главата.”
След празника Марк Антоний я изпратил до квартирата й и на сбогуване си уговорили среща за следващия ден. Когато в една пролетна вечер Калояна отишла на гости на Антон, той помолил съквартиранта си да се разхожда цяла нощ из улиците на града и двамата влюбени се гушнали под завивката. Щом студентката по история се превърнала от момиче в жена, тя казала: „От спестените пари от стипендията ми ще ти купя пръстен, върху който ще поръчам да изпишат думите: „Когато престанеш да ме обичаш, помни, че аз още ще те обичам.” Такъв пръстен е подарила полската графиня Мария Валевска на Наполеон Бонапарт.”Страхотно е! – възкликнал Антон Марков, - но ще трябва пръстенът съвсем да ми пасне на ръката, за да не се изхлузи някъде по пистите, тъй като смятам да стана пилот във „Формула-1”
„Ще го поръчам точно по мярка – засмяла се Калояна, - но преди това нека се поразходим из Египет и Рим, където са живели Клеопатра и Марк Антоний.” Щом си получили дипломите двамата влюбени отлетели към древните земи. От златарски магазин в Кайро госпожица Палюшева купила масивен мъжки пръстен, върху който в София щели да гравират думите на Мария Валевска. Антон Марков пък й взел брошка във вид на пчела. Защо направил този избор ли? Защото докато седели на една пейка, за да си починат от дълга разходка, двамата видели как две пчели смучели сок от паднали зърна грозде. Толкова лакомо се напили, че не могли да отлетят. Затова доближили разперените си крила в очакване някой лек вятър да ги подеме и да ги издигне високо над прашната земя. „Искам и ние така да се изтощаваме от щастие – казала наскоро дипломираната историчка и със съвсем сериозен глас допълнила: - Ти ще бъдеш моят първи и последен мъж!” После се целунали.
При полета от Рим за София багажът на Антон се загубил. Стюардесата, която още в самолета се заглеждала в Марк Антоний, му поискала телефонния номер с обещанието веднага да му съобщи щом куфарът се появи на бял свят. При откриването на багажа стюардесата се възползвала от това, че Антон бил сам и го поканила на кафе. От този момент започнала упорито да го преследва. Обещала да му плати курсовете за пилот на „Формула-1” Нещо повече – след като продала няколко реституирани ниви в Пловдивско, тя му купила мотоциклет „Ямаха”, за да свикне с високите скорости.
Докато Калояна Палюшева се готвела за изпита за аспирантура, стюардесата окончателно успяла да обсеби приятеля й. Стигнало се до там, че двамата насрочили дата за сватбата си.
Когато Калояна разбрала за подлата измяна на Антон, тя се затворила в стаята си и цяла седмица плакала. Провалила и изпита си за аспирантурата. Но един ден изтрила сълзите си и решила да действа. Взела влака за София и отишла при дъщерята на хазяйката, при която живяла в студентските си години. Тази дъщеря по нейно време учела медицина и сега работела в една лаборатория за кръвни изследвания. Клеопатра Палюшева й се оплакала от вероломството на своя Марк Антоний и я помолила да й даде епруветка с кръв на заразен от СПИН. Момичето на хазяйката широко отворило очи от ужас, но Калояна подробно й разказала плана си. Получената заразена кръв щяла да подмени с епруветката със своята кръв, която възнамерявала да даде в медицинския пункт. Замисълът щял да се осъществи тези дни, когато предстояла да се проведе акцията „Изследвайте се безплатно за СПИН!” Дъщерята на хазяйката пляснала с ръце от изненада и не само че й дала заразена кръв, но и я подучила как да направи размяната на пробите.
Всичко се развило по план.
След като излезнали резултатите, една приказлива санитарка предупредила родителите на стюардесата, че ще загробят дъщеря си, ако й позволят да се омъжи за човек, който е бил в контакти със серопозитивна. Паникьосаната стюардеса на часа се изследвала и след като установила, че е напълно здрава, теглила шута на Антон Марков. Обаче не променила датата на сватбата, а само отпечатала нови покани, в които заменила името на досегашния си кандидат с името на един богат митничар.
Семейство Палюшеви предположило, че Антон ще се разгневи от заразяването си до такава степен, че ще налети да бие дъщеря им и затова наели детектив да го следи. Детективът обаче установил, че Марк Антоний е напълно сломен и волята му е съвсем разкапана. Така че агресивна изненада от него въобще не можело да се очаква. Осмодекемврийската любов на Клеопатра наистина отишъл в дома й, но не за да я пита кога и защо го е заразила, а за да й каже, че неговата утрешна смърт ще лежи като черен камък върху съвестта й до края на оставащите й месеци. Намислил сутринта да запали „Ямахата” и с пределна скорост да се разбие някъде по пътя. Дори я заклел да не присъства на погребението му.
Влюбената до полуда в него историчка се разсмяла от все сърце, хванала го за безпомощно отпуснатите ръце, и му разкрила от игла до конец пъкления си план. Казала му: „Спомни си деня, в който ти обещах, че ти ще ми бъдеш първият и последен мъж? Искам да забравиш твоята стюардеса, която в деня на вашата сватба ще се венчае за друг, и остани завинаги при мене!”
Историята на съвременните Клеопатра и Марк Антоний е с оптимистичен край, за разлика от съдбата на двамата древни влюбени. В уговорения за сватбата ден се появили две булки и двама младоженци. Досещате се, че втората венчавка била на Калояна и Антон. За да не бъде дъщерята на хазяйката преследвана от полицията и от прокурорите, нашата историчка обявила, че при кръвното изследване се е получила някаква грешка и се подложила на повторен тест.
Калояна не стана асистентка по тракология, а си намери работа като обикновена уредничка в музея. Мъжът й се отказа от мечтите си за „Формула-1” и се назначи за шофьор на градски автобус. Стюардесата, след като получи от митничаря като сватбен подарък малък хотел на Черноморието, се разведе с него и се омъжи за депутат.

ПП
Ако в края на този разказ в ушите ви прозвучат весели детски гласове, да знаете, че са на синовете на Клеопатра и Марк Антоний. Дядо Васил Акардьона ги е взел от училище и ги води към дома на щастливите им родители.