РОМЕО И ЖУЛИЕТА ОТ ВРЪБНИЦА

Никой не знаеше истинските им имена. Всички им викаха Ромео и Жулиета. Живееха в квартал Връбница, на една и съща улица, в две съседни къщи.
Той работеше като фотограф в студиото при последната спирка на трамвая, а тя продаваше банички със сирене и кифли с мармалад на гарата. И двамата бяха толкова бедни, че израстнаха с дрехи на мъртъвци. По този повод един нахакан клиент, дошъл за снимки на задграничен паспорт, попитал Ромео дали костюмът му не е шит от пиян шивач. Жулиета пък си правеше огърлици от желъди, които влюбен в нея машинист по линията София-Бургас й носеше. Момичето нанизваше желъдите на конец и ги боядисваше със „сребърен” бронз. С този бронз всяка есен баща й мажеше кюнците на пернишката печка . Хем да не ръждясват, хем да изглеждат като богаташки.
Най-вкусното ядене на двамата влюбени беше филия хляб, намазана с мед. Жулиета забрани на Ромео да вкусва черен мед, защото й навявал скръб и сълзи. „Сигурно пчелите са го събирали от цветята в гробищата”, твърдеше тя.
„Бедността има и своето предимство – казваше през смях момичето. – Вкъщи ще ходим голи като Адам и Ева. И ще прегрешаваме. Ще ме снимаш без дрехи на всеки две години, за да проследя остаряването си. Когато побелея ще ме гледаш без очила, за да не виждаш кусурите ми.”
„Аз пък си мечтая да живеем в къща със стени, облепени с банкноти – отвръщаше Ромео. – Спалнята ще бъде изпъстрена с долари, всекидневната – с британски лири, а кухнята – с германски марки.”
Ако той се прибереше пръв от работа, отваряше широко прозореца на стаята си и закрепваше на перваза транзисторен приемник ВЕФ. Намираше танцова музика и усилваше звука. Щом пък тя се върнеше преди него, открехваше своя прозорец и поставяше саксия с червено цвете.
Настроението и на двамата беше винаги съботно. Защо съботно ли? Защото в събота – последният работен ден на седмицата в ония времена – присъства най-силно удоволствието от неделната почивка. А тя е пълна с всевъзможни прищевки и щуротии.
През студените празнични дни двамата се возеха в трамваите на града, за да им е топло. Тогава той казваше, че му се иска да пусне във врата й снежна топка – за да станат дрехите й по-хлъзгави, та да може по-бързо да ги свали. Тя го наричаше „глупчо”, който нищо не разбира от жени. Ами че нали снежната топка във врата вместо да те отпусне за палави игри, ще те накара да се свиеш, за да запазиш топлината на тялото си. Как може една жена да се разголва при паднал термометър? Глупчо!
През лятото винаги слизаха на спирка „Халите” и се запътваха към ЦУМ. Преди да влязат в големия магазин, Жулиета се задържаше на третото стъпало на главния вход, за да го подсети, че на това място той за първи път й е предложил: „Ожени се за мене!” После двамата отиваха в градинката пред черквата „Свети Седмочисленици”. Когато просякът музикант зърнеше хубавата Жулиета, й изпращаше целувка през тромпета си. Чуваше се нещо като примляскване, което караше момичето да трие с погнуса устните си. Ромео се смееше и казваше, че съжалява този грозен и дрипав музикант, защото той никога няма да се върне у дома си със следа от червило по бузата.
Щом седнеха на пейка, Ромео запалваше цигара и двамата пушеха от нея. Веднъж, докато Жулиета изпускаше дима през носа си, Ромео й рече: „Ако ми изневериш, ще се препаша с отровна змия, чиято глава съм откъснал в момент на ярост.” „Ако пък ти ми изневериш – отвръщаше Жулиета – ще си сваля сандалите и ще хукна боса през поляните, пълни с пепелянки, за да ме ухапят смъртоносно.”
На тръгване винаги пускаха в близкия тото пункт фиш с рождените си дати и с деня, когато за първи път са се целунали. След като се прибираха от тези разходки, двамата напръскваха възглавниците си с един и същ одеколон, за да се усещат и в съня си.
Всичко това продължи, докато не решиха да пътуват до Москва с парите, които ненадейно бяха спечелили от тотото. Настаниха се в хотела и веднага тръгнаха по магазините. Тя беше решила да му купи часовник за уговорения им годеж, а той на нея пръстен. Разбраха се да се срещнат по обед в ресторант „Алтай” и се разделиха.
Голямо бе учудването на Ромео, когато видя своята Жулиета да пие водка на една маса с непознат мъж. Когато застана пред тях, непознатият му каза: „Здравствуйте!” и го покани да седне на по чашка. После широко се усмихна. Всичките зъби в устата му бяха златни. Ромео се втрещи от тази усмивка, но непознатият му обясни, че е от Азербайджан, където по стара традиция златните коронки демонстрирали благосъстояние.
„Какво правиш на тази маса с този непознат човек?” – попита Ромео доста ядосано своята любима. Тя отпи глътка водка „Столичная” и отвърна, че й е омръзнало да живее в бедност. „Затова ще се омъжа за този богаташ. Когато му свършат парите в банката – изфъфли Жулиета, - ще живеем от неговите златни коронки. Всеки един от тези 32 зъба ще ни осигурява охолство за два месеца. И вместо да си броя стотинките, ще живея като кралица.”
„Ти или си много пияна, или си безкрайно глупава!” – изруга Ромео и се върна в хотела. Взе си куфара и тръгна обратно за България. Беше толкова изненадан и унизен от случилото се, че когато попълваше митническата си декларация на границата, написа името си с малки букви.
Днес на мястото на старите им къщи се издигат два панелени блока. Ромео и Жулиета живеят на третите им етажи и балконите им са един срещу друг. Единственото нещо, което ги свързва, е опънатото на макари въже за простиране на прани дрехи. Семейството на Ромео го използва в нечетни дни, а семейството на Жулиета – в четни.
Защо споменах думата „семейство”? Защото в края на краищата Жулиета се омъжи за оня локомотивен машинист по линията София-Бургас, който й носеше желъди за огърлици. От него тя роди момче, което нарече Огнемир. Ромео пък се ожени за пощенската раздавачка, на която всички в квартала викаха Д`Артанян, понеже беше с мустаци. Тя го надари с момиче, което кръстиха Десислава.
Огнемир и Десислава.
Една възрастна жена от Връбница си спомни, че така са били истинските имена на Ромео и Жулиета.