АСПАЗИЯ

Без да му мигне окото Петър Панов се бръкна и ми даде 5 000 лева., защото не ми достигаха да си купя едно чисто ново беемве. Без неговите пари можех да взема порше, но съм луд по беемветата.
Натиснах педала на бавареца и пресякох гръцката граница. Свалих си тъмните очила чак когато ударих спирачките в град Лариса. Там ме чакаше Йоргос. От него купувам маслини и ги продавам в България. Обаче това не са обикновени маслини, а особен сорт „Дафнис”, който Йоргос сам е култивирал. Този човек много обича да се меси в делата на природата. Последната му измислица е цветето Аспазия. Това е някакво цвете, растящо в подножието на планината Олимп, което, ако се подостри като молив и се втъкне в корена на живовляк, развива два вида листа – червени и жълти. Развъжда се в саксия на чието дъно се полага глава от някаква риба, плуваща само в Йонийско море. Когато саксията се сложи на перваза на прозореца, въздухът, който преминава през цветето и изпълва стаята, е с особен, зашеметяващ аромат. Обаче това важи само през деня, защото щом слънцето се скрие, листата на Аспазия посивяват.
Йоргос ми даде десет от тези саксии и ми каза да пробвам как ще вървят на българския пазар. Поклатих глава в знак на съгласие и седнахме на чаша узо да договорим следващия транш с маслини „Дафнис”. Когато се върнах в България, дадох една от саксиите на Петър Панов и му рекох, че го правя в знак на благодарност, задето ми е дал пет хилядарки без лихва и без каквато и да е разписка. Той много се зарадва и веднага постави цветето на перваза на прозореца. След седмица ми поиска още две саксии. Дадох му ги веднага и хукнах към гръцката граница да уреждам митото на новата пратка маслини. Докато ме нямало той подарил двете саксии на съседките си Валя и Диди.
Познавам ги и двете. Валя е келнерка в ресторант. Носи се слух, че е татуирала китайския йероглиф за щастие върху кожата над сърцето си. Но за да се види този йероглиф, тя трябва да повдигне с ръка огромните си гърди. Прави го само за избрани от нея мъже. Йероглифът бил татуиран след сватбата със съпруга й, който наскоро след това катастрофира и умря. А е трябвало всекидневно да му внушава, колко безумно е щастлива с този човек. Оттогава всяка година на фаталната дата Валя отпечатва некролог с един и същ текст:
„Сбогом.
Обичам те.
Ще се видим сред звездите.”
Докато дойде времето да се срещнат сред звездите, сума мъже ламтят да видят и да погалят йероглифа. Петър Панов се нареди сред успелите да го докоснат, след като подарил една саксия с изумителното цвете Аспазия.
Втората саксия той занесъл на Диди. В горната половина на лицето си тази жена прилича на покойната вече наша актриса Невена Коканова, а в долната – на известната манекенка Клаудия Шифър. От съчетанието на тези две красиви жени се е получило едно много симпатично лице, което било забелязано от някакъв продавач на парфюми в Италия. Без да се колебае той я назначил за продавачка в своя магазин в центъра на Рим. Когато Диди си позволила срещу голяма сума пари да се снима за италианското издание на „Плейбой”, собственикът побеснял и я обвинил, че е съсипала мечтата му да се ожени за нея. Той й посочил вратата на магазина и гневно извикал да върви на улицата на проститутките. Диди се разплакала от обидата и се върнала в България. От Италия й останал обичаят да се къпе със слънчева вода. Това е най-обикновена чешмяна вода, която се налива в стъклени бутилки и се държи под открито небе. После жените се обливат с нея и бръчките по кожата им изчезват. Срещу една саксия с цветето Аспазия Петър Панов добил правото цяла седмица да къпе Диди със слънчева вода в дома й. Но бръчките от обидата на италианеца така и не изчезнали от лицето й.
Всичко щяло да приключи окей, ако след няколко дни не се върнала жената на Петър, която гледала в дунавския град Лом престарелите си родители. Много се зарадвала на цветето върху прозореца, но когато на следващата сутрин видяла,че същите цветя имат и Валя, и Диди, вдигнала адски скандал и обвинила мъжа си, че срещу тези цветя се е търкалял в креватите на двете съседки.
За да заблуди жена си, Петър ме помоли да занеса такова цвете на старата мома Йорданка – за да го види жена му и да престане да го смята за прелюбодеец. Обеща, че ако го направя и ако съпругата му се успокои, ще ми опрости ония 5 000 лева, които ми даде назаем. Доста се колебах дали да отида у Йорданка, защото тя е толкова грозна, че хлапетата се стряскат, когато я срещнат на улицата, а художникът Пеев я нарисува в една книжка за деца – като илюстрация към приказка за Баба Яга.
Йорданка целуна цветето и ме попита дали това не е знак, че я искам за съпруга. Аз изтръпнах при тези думи и рекох, че ще й дам отговор след като се върна от поредното си пътуване до Гърция.
За радост на Петър, жена му видяла цветето върху прозореца на грозната Йорданка и моментално престанала да го ревнува. Същата вечер той дойде при мене с бутилка уиски и ми каза, че ми опрощава петте хиляди лева. Аз отвърнах, че сумата е твърде висока, за да бъде опростена, а той рече, че дори 10 000 лева са малко за възвръщането на семейното му щастие. Размислих и реших, че е прав.
Разказах всичко това на Йоргос и добавих, че съжалявам, задето съм се набутал в ръцете на грозната стара мома. Той ме изгледа учудено и рече: “Не се тюхкай! Моето цвете превръща всички жени в хубавици. Когато се върнеш, ще завариш тази Йорданка разцъфтяла от красота. Като нашата някогашна Аспазия. И ако решиш, може да ме поканиш за кум!”